автор: alefa

МоЯта любов
и моЙта любов;
не правописна грешка само,
белязана няколкократно;
букви не на време и по място,
векторно докоснати,
но в душите разделени
-квантово различни;
за егоисти или пък себични,
души в окови, какви ли няма
–охлювно типични-нетипични.
Средни букви
разделящи съдбата-
НО,
не реката, не реката !
МоЯта –от яд ще идва,
и собственическо чувство.
А пък „моЙта” обич,
ще е-от Йоана Богослова.

Граматиката тук издиша,
любовта щом диша, диша,
- яко диша.
Какво ли прави тук съдбата,
букви средни, бъркайки в устата?
Всяка тъпа грешка знак е:
не за фал само,
а и за придатък ...
Един ще каже:-неграмотник,
а друг ще каже любима дума:
„Потник”