автор: nickyqouo

Космическият влекач на Афанасий Браделев пропадаше в гравитационна дупка.
Корабът му периодично преминаваше през огромен протуберанс, сякаш изсмукан от сърцето на червения гигант и поглъщан от безграничното гравитационно поле на колапса. Огнен мост от милиони километри, нескончаем поток от слънчева материя изтръгван от гигантската умираща звезда. Могъщите двигатели напразно се опитваха да измъкнат кораба от безжалостната прегръдка на гравитацията. Нажежените до синкавобяло дюзи на основните двигатели изхвърляха километричен пламък в чернотата на пространството. Корпусът се тресеше от неистовото напрежение. Афанасий Браделев стоеше на командния пулт на кораба. Филтрите на предните илюминатори поемаха удара на стената от светлина заливаща космическия съд от всички посоки. Анализът на последните данни показваше, че космическия влекач „Борнео” губи битката с гравитацията. Пропадаше в обръчите в обръчите на стесняваща се спирала която водеше към дълбините на гравитационния колапс. Силовите щитове на кораба на предела на своите възможности отблъскваха заливащите го потоци от ускорени частици. Температурата бе ужасяваща. Афанасий Браделев взе единственото решение което би могло да го измъкне от тежкото положение в което се намираше. Откачи две от допълнителните товарни секции и пренасочи ризирвните мощности към основните двигатели. Воят на двигателите се увеличи още повече. Секунди преди „Борнео” да достигне афелия на поредната си обиколка, Афанасий Браделев откачи и останалите четири допълнителни товарни секции и изцеди и последната капчица мощност от своя космически влекач. Откачените секции потъваха в мрака като се въртяха лудешки, осветявани от светлината на червения гигант. По брадатото лице на Афанасий Браделев се стичаха потоци от пот която попиваше в работния му костюм. Филтрите на илюминаторите не успяваха да се справят. Силата на тежестта притискаше тялото на Афанасий Браделев все повече и повече. Движенията му ставаха тромави и бавни. Ужасяващата светлина го ослепяваше. Механичната протеза на десния му крак се бе заклинила в решетестия под на командния мостик. Натежалите му пръсти се плъзгаха по пулта за управление в трескав танц Изключи всички излишни системи. Изправи огромното си туловище. Измъкна с усилие протезата си от хватката на решетестия под и с тежки бавни стъпки се добра до стенния шкаф със спасителни костюми. Навря тялото си в най-големия и се върна обратно на пулта за управление. Спусна предната част на шлема. Изтегли кабел от компютърния пулт и го включи към своя костюм. Зае се да довърши започнатото. Протегна облечената си в тежка ръкавица ръка и спря животоподдържащата система. Корпусът на космическия влекач бе нажежен до бяло. Всички външни сензори бяха изгорели в огнения ад. Нищожната черупка се носеше на ръба на Вселената разтапяна от жегата и притискана от гравитацията, но влекачът на Афанасий Браделев все още не се бе предал и не бе казал последната си дума. Афанасий Браделев и космическия влекач „Борнео” губеха битката но нямаше да се предадат без бой. Афанасий Браделев бе твърдо решен да вземе половината гаден космос със себе си ако ще мре! Както се казва в една много стара песен – „…If you gonna die, die with your boots on…”! Щеше да си отмъсти на гравитационния колапс, на червения гигант и на цялото пространство в близките десет милиарда километра!
Основното захранване бе изключено, на борда на „Борнео” енергия получаваха само основните маршови двигатели и пулта за управление на мостика. Всяка една излишна крушка бе изключена. Корабът се измъкна за няколко минути от огнената преизподня на протуберанса, гмуркайки се в поредна скоростна обиколка около гравитационния колапс. Космическият влекач „Борнео” бе с дължина четиристотин метра, от тях за управление и жизнено пространство бяха отделени едва десет процента. Останалото бяха секциите на основните маршови , резервоарите с гориво и кръстообразната конструкция на четирите маневрени двигателя, изнесени встрани от основния корпус върху мощни ферми. Товарите се закачваха за направляващи релси, намиращи се под корпуса на основните двигатели. Сега там нямаше нещо. „Борнео” се носеше шеметно по своята траектория около гравитационната дупка, заедно с нея се въртеше около червения гигант, корпуса бавно но сигурно се деформираше под влиянието на природните сили. Като малка бляскава искрица се плъзгаше по своя смъртоносен път. Опитът, привличането на колапса да бъде използувано като гравитационна прашка която съчетана с тягата на маршовите двигатели да изхвърли влекача на безопасна орбита, претърпя провал. От дюзите продължаваше да изригва синкавобял пламък но мощта на кораба сякаш бе сломена. Ако Афанасий Браделев не бе облякъл своя защитен костюм щеше да чуе ужасяващото скърцане на корпуса, усукан и деформиран. Оставаха му броени минути. С уморено сърце и тежка ръка разби предпазното стъкло на специалния режим - „АВАРИЕН КОНТРОЛ”, сграбчи дебелата ръчка намираща се на пулта за управление и я изтегли към себе си. Едновременно с това натисна бутона - „АВАРИЕН КОНТРОЛ”. Гледан отстрани космическият влекач „Борнео” сякаш се пръсна отвътре. Стотици микровзривове разположени на ключови места по обшивката и стените се задействуваха едновременно и многобройни парчета вече безполезна, разкривена стомана поеха своя собствен краткотраен път към гравитационния ад. Освободен от тонове метал влекачът се стрелна напред по смъртоносната си траектория сякаш самият той бе живо същество, стремящо се на предела на своите сили, да се изтръгне от лапите на смъртта. Оголеният корпус (изчистен от излишества сложен лабиринт от здрави метални ферми, обвиващи тръбите на двигателите), резервоарите които бяха полупразни вече и останките от вътрешносистемните маневрени двигатели, представляваха безобразна гледка в сравнение с оригиналния вид на „Борнео”. Влекачът получи кратка отсрочка в битката с космоса. Едно нещо бе сигурно обаче, КОСМОСЪТ НЕ ЗНАЕШЕ ЧЕ НЯКОЙ ВОДИ БОРБА С НЕГО. Ядрените процеси и реакции в сърцето на червения гигант продължаваха и вероятно щяха да продължават още милиони години, малката гравитационна дупка щеше да засмуква в мрачното си сърце всичко което попаднеше в смъртоносния и периметър и с течение на времето сърцевината и щеше да става все по-неизмеримо тежка. Афанасий Браделев обаче нямаше намерението и времето да дочака крайният резултат от този звезден танц. Сърцето му гореше и бе решен да ускори събитията и да види крайния резултат, ако е възможно! Гигантския протуберанс изтръгван от звездата продължаваше да бъде мост от светлина през чернотата на пространството. Афанасий Браделев се реши на последен отчаян ход. Остави автопилота да води кораба и се насочи със забавени движения към задната част на жилищния отсек. Екзоскелета в космическия костюм подпомагаше движенията му в условията на увеличаваща се гравитация. Добра се до първата херметизирана преграда между жилищния отсек и ремонтните тунели на двигателния отсек. Зад херметизираната преграда имаше шлюзова камера. Афанасий Браделев отвори стенния шкаф вляво. Извади две кислородни бутилки и замени своите които вече бяха по-скоро полупразни отколкото полупълни. Отвори вратата ръчно, тъй като всички системи бяха изключени. Влезе в шлюзовата камера, закачи осигуряващия кабел и отвори външната врата. Въздухът от жилищния отсек излетя за секунди в пространството. Пред Афанасий Браделев имаше няколкометрон тунел след което започваха нажежените ферми обвиващи двигателите, оголени от липсващата обшивка. Под пода на този кък тунел се намираше най-ценния му товар! Освободи заключващия механизъм, прикрит във фалшиво, нефункциониращо електрическо табло. Започна да повдига тежките плоскости от пода. Отдолу се разкриха редица от тежки метални решетки. След като отстрани и тях, Афанасий Браделев достигна до същественото, до сърцевината на този прокълнат курс, който го отведе до прага на небитието. Двадесет лъскави металически контейнера със заоблени ръбове и с по осем силови държача на всеки един, които не позволяваха на предметите да се опират в стените на тайния складили един в друг. Двадесет тектонични ядрени бомби, двадесет целувки от бога на смъртта за двадесет отделни свята! И Афанасий Браделев бе доставчика! Съвестта му се бунтуваше когато прие поръчката, но той подтисна подлия предателски гласец който протестираше ълбоко в душата му, защото заплащането бе огромно. Е, сега самият той щеше да заплати своята цена, защото Афанасий Браделев не се съмняваше нито за миг, че за злите винаги има възмездие. И съдбата го доведе на ръба, до точката от която няма връщане, именно защото прие да транспортира това оръжие. А отначало всичко изглеждаше толково просто.
Бе защитен от директната звездна светлина, но невидимите потоци от убийствена радиация го заливаха безпощадно. Изтегли лъскавите металически цилиндри и ги подреди в две редици, по десет от двете страни на тайния си склад под пода. Ужасяващата радиация бе блокирала цялата електроника на защитния му костюм. Афанасий Браделев не знаеше от колко време е навън, не знаеше с колко кислород разполага, но това някак си бе загубило своето значение, дълбоко в в сърцето и душата си Афанасий Браделев предусещаше как ще завърши всичко. Афанасий Браделев освободи бомбите от техните селови защитни държачи. Използува преносимо лазерно устройство за бърза заварка и завари металическите кожуси на бомбите една за друга. За свръзки се възползува от вече извадените от пода решетки, които наряза на парчета с ширина около петнайсетина сантиметра. Получиха се две груби конструкции от свързаните една с друга бомби. Афанасий Браделев се върна на командния мостик. Компресира останалото му гориво в двигателната секция намираща се най-близо до отсека за управление и живот. Двигателите извиха на празни обороти за няколко секунди. Това обаче бе достатъчно за голяма и безвъзвратна загуба на скорост. Космическият влекач на Афанасий Браделев пропадаше в остра спирала към гравитационната дупка. Ръка облечена в тежката ръкавица на космически костюм сграбчи отново дебелата ръчка намираща се на пулта за управление и я изтегли с усилие към себе си. Друга ръка натисна бутона „АВАРИЕН КОНТРОЛ” до втората му позиция. Детонаторите се задействуваха и тристаметрова част от двигатгелния отсек се откъсна от осакатеното вече тяло на космическия влекач „Борнео”. Пламъците в гигантските дюзи припламнаха за последен път и угаснаха. Животът си отиде от тази част на кораба заедно с последните атоми гориво. Огромната конструкция изостана назад и започна да пропада все по-устремно към чернотата. Премяташе се безпомощно в пространството. Афанасий Браделев се чувсвуваше все по-смазан и унизен от своето безсилие. Откъсвайки част от своя кораб, сякаш откъсна част от своето собствено сърце. След секунди останките от двигателя се задействуваха отново и скъсеният до една четвърт от предишните си размери кораб, отново подхвана своята отчаяна битка с Вселената. Облечената в космически костюм фигура бе надвесена над командния пулт на космическия влекач и задаваше последни команди за последния старт на хиперпространствения реактор на влекачът „Борнео”. Афанасий Браделев се изправи с все по-тежки и несигурни крачки към свързващия тунел между жилищния и двигателния отсеци. Пътьом отвори оръжейния склад, намиращ се в съседство с шкафа за защитните костюми. Взе от там боен пакет с шест ракети, дълги около половин метър както и тръба за изстрелване със спусък. Разполагаше с около пет минути. Бе задал на хиперпространствения реактор кратка старт програма по последните въвеждани координати – ккаквито и да бяха не би имало ни най-малко значение. В такава близост до космически обект като червения гигант, части от секундата след стартирането на реактора гравитационното поле на звездата щеше да измъкне кораба от хиперпространствения тунел. Скокът щеше да е микроскопичен –направо в огнената сърцевина на звездата. За части от секундата космическият влекач на Афанасий Браделев щеше да се отскубне от черната прегръдка на гравитационната дупка и да попадне в ядрото на звездата. Последно кратко пътешествие но какво пътешествие само!
Двете бляскави редици бяха пред него. Влекачът се тресеше разкъсван от огромната гравитационна сила която го привличаше и усилията на двигателя теглещи го в обратна посока. Афанасий Браделев се опря на горещата стена, до рамото му се намираше табло за управление, мъртво както и всички останали излишни системи на борда. Изтегли кабел от своя костюм и захрани таблото с енергия от неговите акумулатори. Таблото примигна и оживя. Задействува ръчно подемния механизъм. От тавана се спуснаха тежки старомодни магнитни куки. Афанасий Браделев повдигна първата група бомби. Ролките на механизма се понесоха по транспортната релса. Тя разгъна последната си секция и товарът увисна в пространството, на петдесетина метра извън свързващия тунел, над оголените без обшивка останки на маршовия двигател. Повтори същата операция и с другата група бомби. Енергията на космическия костюм бе на изчерпване. Сигналния зумер пищеше в ухото му. Привличането се увеличаваше с всяка изминала секунда. Конструкциите от свързаните бомби вече бяха в откритото космическо пространство. Върна се с неимоверни усилия до външната врата на шлюзовата камера. Протегна тръбата за изстрелване и притисна задния и край в улея където се заклиняваше тежката врата на шлюза. Ръката му се спусна върху контролния панел. Отвори таблото и отново изтегли кабела от своя костюм за да захрани таблото. Надяваше се, че космическия костюм няма да го предаде точно сега, точно на края! Точно преди голямото шоу! Сигналните светлини на таблото присветнаха с треперлива залана светлинка. Афанасий Браделев дръпна ръчката за затваряне на шлюза. Тежката врата се задвижии смачка задния отвор на тръбата за изстрелване. Афанасий Браделев върна ръчката в изходно положение. Вратата се отвори до половината и замря. Това обаче бе напълно достатъчно за него. Откачи захранващия кабел от контролния панел., обърна се и се насочи към края на тунела. Придвижването до там бе едно свръхчовешко усилие, всички контролни системи на космическия костюм сигнализираха за проблеми. Зумерите пищяха и сякаш стоманени игли пробождаха мозъка му. Жегата бе непоносима, изгаряща. Въздушната смес която вдишваше не отговаряше на нармалните нужди и изисквания на човешкия организъм. Тялото му бе изтощено до краен предел. Поглъщаше огромни дози радиация. По някакво чудо бе все още жив, дори все още се опитваше да приведе в действие своя последен план. Достигна края на тунела облян от неистовата светлина на звездата. Обърна се с гръб към пространството и зареди ракета в тръбата. Натисна спусъка. Тъй като задния отвор бе смачкан почти напълно, реактивната тяга на малката ракета не можа да намери изход и отхвърли тялото на Афанасий Браделев навън в откритото пространство. Самата ракета се стрелна за секунда през късия коридор , жилищния отсек, командния мостик и се заби в големия централен монитор над пулта за управление. Разби го та милиарди малки непотребни частички. Ракетата проби през няколко слоя изолационни стени и спря в първия вътрешен брониран слой на корпуса. Отвори грозна дупка между външната консрукция и сърцето на кораба, което всъщност беше без никакво значение, тъй като космическият влекач „Борнео” отдавна бе мъртъв. Космическият влекач на Афанасий Браделев пропадаше в гравитационна дупка. Самият Афанасий се намираше на няколкостотин метра от „Борнео” и виждаше жалките останки на своя космически кораб, както и двете лъскави редици металически контейнери на тектоничните бомби които бе заварил собственоръчно една за друга. Афанасий Браделев се освободи от останалите ракети в бойния паке и от тръбата като ги пусна в пространството. Поемаше лош въздух и се задушаваше, дробовете му горяха, сърцето го болеше. В съзнанието му се отваряха огромни пробойни, губеше връзка с тялото си и миговете се превръщаха във вечности в които болката намаляваше но не си отиваше напълно и усещаше миризма на изгоряло. Мехури покриваха лицето кото биваше изложено на звездния гняв при хаотичното въртене в пространството на дребната фигурка облечена в космически костюм. Чувствуваше, че умира, чудеше се защо все още е жив, искаше да се предаде и болката най-сетне да свърши! Спомни си, че възнамеряваше ДА СВЪРШИ ОЩЕ НЕЩО! ИМАШЕ ОЩЕ НЕЩО ЗА ВЪРШЕНЕ ПРЕДИ КРАЯ! Да трябваше да присъствува на последния танц. Пропадаше към гравитационния колапс, над него влекачът бе една изключително ярка светлина на фона на червения гигант. Огромният протуберанс се издигаше от лицето на звездата и прекосявайки милион километри се спускаше някъде вляво край него, към мястото където и той самият се бе запътил. Останките от лицето на Афанасий Браделев се разтягаха в подобие на усмивка. Тогава нещо се промени за секунда. Ярката светлина от маршовия двигател на космическия влекач угасна, корабът сякаш увисна в кратък миг на измамно равновесие и покой после изчезна с ярко примигване. Хиперпространственият реактор се задействува. Афанасий Браделев бе отворил широко очи в последния миг..... и го видя!
ОЧИТЕ НА АФАНАСИЙ БРАДЕЛЕВ ПОТЪВАХА В ЧЕРЕПА ПОД ОГРОМНАТА ГРАВИТАЦИОННА СИЛА. ТЯЛОТО МУ СЕ СМАЧКВАШЕ ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.
Космическият влекач „Борнео” направи своя последен скок в хиперпространството. Скокът бе изключително кратък, заършил дори преди да е започнал. Реакторът проби тунел в хиперпространството, тунелът погълна влекача но само толкова. Гравитационното привличане на звездата го издърпа от тунела директно в своето сърце. В центъра на термоядрения ад. В неизмеримо краткото време в което се разиграваха тези събития се осъществи и последния план на Афанасий Браделев. Под огромното налягане в сърцето на звездата корабът се смачка и започна да се топи. Но това продължи толкова кратко, че почти не си заслужава да се споменава. Двадесетте тектонични бомби, всяка една от които способна да унищожи цяла една планета, се смачкаха навътре в себе си, достигнаха критична маса и се взривиха едновременно. Тази реакция разтърси сърцето на червения гигант и ускори реакциите протичащи в него. Огромни маси от звездна материя се откъсваха от ядрото и се стовариха обратно в него като увеличиха многократно налягането. Термоядрената реакция бе неумолимо задвижена. За секунди взривът предизвикан от тектоничните бомби събуди заспалата звезда. Повиши се температурата на ядрото, то се разкъса на няколко фрагмента и са събра обратно като налягането се повиши неимоверно. Бурният термоядрен процес взриви червеният гигант в Нова която изстреля в пространството огромни количества енергия, материя и светлина. Роди се Нова. Гравитационният колапс получаваше материя в изобилие, притегляше я и я поглъщаше. Експлодиралата звезда го обгърна в прегръдката си. Дари го с такова количество материя която принуди свръхтежкото му ядро да са смачка навътре в себе си и......и когато вече нямаше какво повече да се смачка, ядрото се взриви, избухна и се превърва в Свръхнова. Дори самата Галактика бе засенчена за кратко. Свръхновата обля пространството със своята светлина и енергия. Така започна своя живот. За Афанасий Браделев, в онези последни секунди когато „Борнео” примигна и изчезна и се роди Нова-та, всичко бе по-скоро знание за това което ще се случи, отколкото визуално възприемане в последната милиардна частица от последната секунда живот на тялото му, когато светлина с яростта и силата на Нова разпръсна атомите му на светлинни години във Всемира. И после мрак. Един атом почти бе спрял в разредените пространства на галактическата периферия. Възнамеряваше да дочака някакво ново начало. Внезапно се сблъска с някакъв фотон.