Той искаше да сложи край на историята
в три и петнадесет сутринта
вечния тънък час дълго наблюдаван
Тя не искаше този край на историята или
поне да продължи до пет без двадесет сутринта
Той й забрани да взема едностранни решения
сбогува се без да я целуне и си тръгна
чу се скърцане беше вратата
след него
тичаха
тичаха
тичаха
нейните последни думи
тичаха
тичаха
и го настигаха
НЕ ИСКАМ ТОВА ДА СВЪРШВА
и го настигаха
обсебваха го
в пет и тридесет сутринта
Тя отиде за кафе
сякаш нищо не е било
а нейните последни думи го бяха настигнали прилепнали по него
в безсънието му
видя я толкова сладка с чаша кафе