...И като отидоха на Небесата, в началото апостолите не повярваха.
Защото се намериха в една искрящо бяла куполовидна къща.
И прозорците бяха овални, без стъкла, понеже Небесата не познаваха ни кражба, ни лошо време.
Одаята беше празна, без покъщнина и апостолите се засуетиха.
Тогава се появи ангел, с ръце и нозе сребърни, а иначе ослепително бял и рече.
- Какво сте се заозъртали, галилеяне? Или не помните думите на Христа за небесните дарове?
И като духна, направи с мисълта си и нарове, и маси.
На трапезата им имаше златни чаши с амброзия и благоуханни плодове.
- Ангеле, наистина ли сме в Рая?-запита Тома- Защото масата опипвам и божествената амброзия преглъщам.
- И ако е тъй,- рече Павел- защо сме в тази къща? Къде е нашият възлюблен Учител?
- Тук сте, понеже още не можете да понесете онова, което е отвъд.- рече ангела и изчезна.
И като се мина време, похапнаха и успокоиха, пред апостолите се появи сам Исус Христос.
И паднаха учениците Му на колене и се молеха, помислили го изпървом за чудно видение.
Сълзи се стичаха от очите им, като си спомниха колко изпитни и скърби са преминали, откак Сина Божи отиде при Отца.
- Станете, не скърбете!- рече им Учителя и ги вдигаше един по един, като ги прегръщаше.
И дрехата на всеки от тях ставаше искрящо бяла като Неговата.
- Радвайте се! С нас е Бог и ние сме в Божието царство!
И като ги изведе от собата, те видяха много на брой такива куполи, дето живееха светците.
Права пътека ги водеше към Божия Храм, издигнат нависоко.
И не беше Домът Божи място уединено, защото делничен ден там влизаха много Божи вестители и отлитаха пак по волята на Отца.
А от двете страни на пътя ангели и светци ги поздравяваха и пееха химни.
И като стигнаха дверите Божии, едни ангели затръбиха и вратите се отвориха.
Там ги посрещнаха дванайсетте старозаветни апостоли и запрегръщаха радостно.
И коридор, който извиваше като кръг, ги посрещна с бисерния си под.
Встрани имаше малки стаи, но по средата беше огромната Светая Светих, подкрепена с множество колони.
И всяка колона бе направена от многоцветна дъга, усукана на спирала.
Те пристъпиха боязливо в Най-святото място с Божия престол и 12 стари и 12 нови тронове покрай него.
Но съгледаха една дебела греда. Тя идваше от едно малко прозорче отгоре и отиваше до троновете им.
- Защо е това дърво тук турено?- запита Петър недоволно един от старите апостоли.
- То е, за да може духът на смъртен да дойде, когато го повикаме и задача да му дадем.
- А защо не влезе като нас?- попита Йоан.
- Понеже е запретено жив човек да докосва пода на Светая Светих...
И тогава се запалиха огньовете на Седемте Божи Тайнства и всички апостоли застанаха до троновете.
И се яви сам Отец- толкова Сияен и Благодатен, че те паднаха на колене и заславиха Го, обладани от Светия Дух.
- Господи, сега повярвах!- прошепна Тома и се кръстеше.
И седнаха апостолите на троновете, за да решават съдбините на света.
Сега и винаги, и во веки веков!
Амин.