автор: lightgreen

Опитах за един любовник да продам себе си,
за около седем години робия.
Оказа се, цената ми паднала нещо,
в мен нямало нищо новаторско,
нищо специално, нищо, за което се купува душа,
нищо в моето тяло, което да побърка клиент.

Оказа се, била съм твърде скучна,
с всички свои празни невинности, дори и за дявола.
Обичам да казвам: порочна съм;
общо-взето обичам да лъжа.

Любовникът не заслужаваше парите ми,
получих ги, залагайки окото си на търг.
Не виждам красотата, слава богу,
всеки е красив. Не виждам грозотата ти,
Вселено моя, ти прости ми.

После го оставих.
* * *
Следващия ми любовник беше твърде скучен
за библейските сюжети, не искаше от мен нищичко.
Седяхме и готвех и се мъчех и чистих и гледах в една точка.
Псувах, по дяволите, копеле, дай ми живот!
Той поглеждаше вестника, тупваше по масата с юмрук
и отново

"Донеси ми храна", загубих си вярата в хората,
само гледайки устните му, само чакайки моите устни
да бъдат дарени с тъпа целувка.
Една вечер той спеше, промъкнах се, взех му ключа.
* * *
Любовницата ми беше кротко момиче,
ужасно посредствено, ужасно уплашено,
праведно, мило, с големи руси къдри,
празни сини очи и разврат по червените устни.

За нея всъщност нищо не правех,
тя знаеше, че всичко ще свърши,
знаех и аз и не се свених да си тръгна.
Беше ми лесно да затворя вратата,
и аз знаех, и тя знаеше,
чакаше ме нещо важно след това.
* * *
Слушай момче и помни:
Млади сме, чака те много любов,
и моя и чужда.
Бих могла да седна и да ти опиша:
с какво съм облечена,
лист по лист с нечетлив почерк,
с непроизносяеми думи,
да се събличам, да се крия,
да се срамувам от теб в своята прелест.
Омръзна ми безсмислие в тези любови.
Омръзна ми глупост.
Утре всеки ще замине нанякъде. Пътя ме чака.
А на теб? Ще ти пука ли?