автор: voda

Ти не молиш,
не питаш.
Просто спираш до мен.
Кратък поглед в очите -
(късче синьо небе).
И говориш, говориш -
за било-небило...
Аз те слушам,
не споря.
Искам само едно:

този миг да не свършва,
да си вечно до мен.
Но уви!
Ти си тръгваш -
(също както дойде).

И отново те чакам -
(като светъл мираж).

А над мен, в синевата,
бели птици летят...