автор: rosi45

Тя седеше в просторния дневен тракт на суперлуксозната си къща. Пиеше
кафе в чашка от майсенски порцелан. Погледът ù се рееше безцелно из добре поддържаната зелена морава отпред и високия зид, ограждащ къщата. Той я отделяше от досадници и натрапници, но и от света наоколо.

Погледна обсипаните си с масивни златни пръстени ръце. Ще ги смени с други, тези ù бяха омръзнали. Не знаеше броя им, както и този на имотите си. Добре, хубаво, но защо ли ù е така сиво... и тази тягостна тишина...

Днес ще ходи на дамско парти. Накупи неща за почерпка на стойност около 100 лева, както винаги. Надяваше се да си "купи" приятелство с някоя от тези дами.

Дали да не си направи една шопинг-терапия, нещо много унила и самотна е днес. Или да се обади на децата... Пак ще си разменят кратките, дежурни реплики и ще кажат, че много бързат.

Сигурно не се чувства добре заради бъбрека. Но нали миналия месец ходи до Австрия и за 10000 евро ù махнаха камъка с най-щадящата методика /лапароскопия/. Даваше и стотици левове на месец за другото си заболяване, но нищо не можеше да спре бавния, но неумолим процес на изменение на белодробната тъкан във фиброзна.

Това я подсети, че снощи чу по телевизията за нещастието на някакво семейство - детето им било болно от нещо си... Може би, ако направи дарение, ще се почувства по-добре.

В другия край на града една млада, съсипана жена гледаше как милото ù момиченце вегетира. Обичаше го безумно, но само с това не можеше да му помогне. Трябваха пари, много пари.

По улиците на нейния квартал една стара клошарка влачеше с едно въженце купчина прилежно сгънати кашони. Днес бе намерила едно пиринчено пръстенче и няколко воалени шалчета, с които се накичи. Тя заговаряше хората, минаващи край нея. Те я поглеждаха странно, отместваха поглед и отминаваха. Тя продължаваше да им се усмихва. Помисли си - днес е много горещо, ще си почина под сянката на онова голямо дърво. Когато стигна там, излегна се на земята, опря глава в кашоните и безметежно потъна в сън с усмивка на уста.

Щастието не се купува с пари, на тежкò на този, който ги няма.