автор: paramour

- Ха , писмо !? Защо ли ?! Може би иска да се разделим ? Или може би не ? Но все пак е сладко ! И как го е обгорил отстрани и е ръчно написано - евтино , но сладко ! Импровизация !
Като онази нощ , когато прескочи оградата , скъса любимото си яке и съдра ръката си само , за да ми откъсне най-хубавата роза - тази подарена със сърце ! Ха , помня го какво каза : Същата красива и бяла като теб , но с по - малко и с не толкова сладки бодли - и се осмихна . Той не ме видя , но аз забелязах сълзата в дясното му , тъмно-кафяво , око , която той толко старателно криеше ! Никога няма да забравя думите му , че за да плаваш с лодка са ти необходими две гребла , а ако само едното гребе , то лодката се върти в кръг и единствено течението я носи ! А течението е винаги в посока на водопада ! Осетих тази негова романтичност и оригиналност и в писмото ! Но той бе прав - макар че го чувам аз не го разбирам . . . "
Скъпа моя ...,
ти не видя , но аз те чаках . И макар , че понякога ти идваше аз винаги оставах сам ! Сам със себе си , мъката и любовта към теб . Ах защо не бях слепец , за да те виждах с него в сънищата си . А можех да бъда страхливец , студен и невежа дори , и да те подмина без да ти кажа и дума . Но не ! Не съм ! И жалко е , но плача и още мисля за теб ! Обичах те ! И искам ! Силно искам , от сърце , да те забравя . Но немога ! Още те обичам ! Не знам дори пиша това !? Но явно и аз съм като птицата , която дарява и сетните си усилия , за да полети отново в небето , което всъщност я е ранило и отпратило в последните си мъки на земята . Може би съм като хората - вечно тичащи напред с цел на стигнат отминалото време и отдаващи сърцето си за недостижимата цел ! Не зная какво да ти кажа за край !? Може да остана само съжаление : Ах , защо те обичам ! , може да има и сантименталност в кличето : Обичам те ! , а може да остане единствено мистичността в думата : Защо ! . Знам че която и от трите фрази да избера тя ще е най-правилната ! И все пак не мога . . . Страх ме е !

- Ах , само ако имах сърце да му кажа , че любовта ни е куха и гола , но зная че това ще го срази смъртоносно ! И мен ме е страх , макар че виждам , че любовта ни е облак , обречен да броди безкрайно вече излял сълзите си ! Страх ме е да си тръгна , защото знам че няма да намеря друк човек да ме обича къй силно !