Една нощ ти дойде. Облечен само в лунна светлина.
Приседна до леглото, погали косите ми.
Изпи с парещи устни солената влага на очите ми.
Протегнах ръце и те прегърнах. Заслушах се в музиката, идваща от
ритъма на сърцето ти. Устните ми шептяха думи, сляха се с твоята
мелодия, и песен тъй нежна се извиси над телата ни като ореол.
Отдръпнах се. Потопих се в езерата, отразяващи безбрежието на
душата ти. Вкусих сладкият аромат на кожата ти. Стоплих се от огъня,
течащ във вените ти.
Привлякох те към себе си. Пръстите ми рисуваха картини от страст по
горещата ти плът. Обсипвах с целувки нежната ефирност на шията ти.
Червена пелена се спусна над очите ми... Бавно впих зъби в малката
пулсираща вена. Жадно пих от топлият нектар на тялото ти...
Събудих се. Навън все още беше тъмно, но часовникът показваше, че новият ден е настъпил.
В главата ми нахлуха картините от изминалата нощ. Няма паника се зароди в мен. Обърнах се. Ти спеше. "Значи всичко е било само сън" - успокоих препускащото си въображение.
Попитах те искаш ли кафе. Ти не отговори, и аз реших да те събудя с целувка. Надвесих се над теб, но... не усетих топлото ти дихание. Взех лицето ти в ръцете си и... тогава видях. Струйка засъхнала кръв върху шията ти, проблесваше в сумрака на настъпващото утро.