Рисуването е скъпо занимание, ако в него влагаш,част от сърцето и душата си.
Държа на реализма в картините,изпипвам цветовете и детайлите,копирайки старите майстори.Това изисква повече време и труд,по-скъпи платна , бои,търпение.Ако някой ,прохождащ художник мисли ,че с рисуване ще си плаща сметките ,дълбоко се лъже.
Беше студен и снежен осми март преди няколко години.По стените бях накачил повече от 20 картини с цветя.От дървени летви сковах нещо,като
изложбено пано.Направих термос горещо кафе.Навлякох дебели дрехи и ето ме
на улицата.Избрах най- оживеното място, без да преча на движението.Подредих
картините,бяха с дървени рамки и окачалки.Осигурих ги против падане и порив на вятъра.Поставих етикети с нищожни цени от 8 до 40 лева за най –голямото платно.Никога не бях продавал картини.
Спираха,гледаха и питаха за имената на по-екзотичните цветя,за платната ,за боите.Изпитвах радост,защото хората харесваха работата ми.Когато разбираха ,че не съм само продавач ,а и автор,ме поздравяваха.Често заставах отстрани ,като наблюдател и надавах ухо за коментарите.Осообено висока оценка, беше неподправеният детски възторг.
Към 3 след обяд ,почти не чувствувах ръцете и краката си.Желанието все пак да продам нещо беше по-силно от студа.Наблизо,от цветарския магазин, излизаха десетки мъже и жени с отрязани ,мъртви цветя.Цената на някои букети беше по- висока от тази на картините.
„Търговията”явно не ми потръгна .Започнах да прибирам и тогава се появи Тя.
Обсипа ме с хвалби и оценки,стана ми неудобно.Беше около 25 годишна,нещо в
поведението и изглеждаше ненормално.Помоли ме да изчакам,явно живееще наблизо.След десетина минути се върна ,подаде ми пакет и каза:
- Нямам пари, но тези книги са ценни ,моля ви да ги разменим за тази картина
от 8 лева.
В пакета имаше 3 книги с кожена подвързия на повече от 100 години.Върнах
ги с думите:
-От антикварна книжарница ще получите много повече за тях.Нечестно е да ги взема. По–лесно е да вземете от някого на заем 8 лева.
Взе обратно книгите и пак хукна на някъде.Вече съжалявах ,че не и подарих
картината,когато задъхана и щастлива ,тя пак пристигна и ми подаде 8 лева на стотинки.Подадох и избраната картина и добавих една по-скъпа като подарък за 8 март.Целуна ме и на лицето й се изписаха такава радост и щастие,че онемях.
Вечерта,когато ракията ме размрази,разбрах истината.Картините,които рисувам, са като мои деца.Не мога да ги продавам! Трудно се разделям с тях,а
понякога се налага!В изкуството и живота няма по-голяма,движеща сила от душевното страдание!