автор: papacot

Тук, в подножието, е интересно.
Като в древен гръцки амфитеатър.
Смях и сълзи. Хор от песни.
И – от време на време – гарга граква.

Драмата не може да се вреди
между комедии и трагедии.
Така май е било преди
Шекспир да я намери.

А вратовете ни (за чужда сметка)
имат нужда от асансьор.
Докато други играят руска рулетка,
нашата муза е в ла-минор.

Така е в подножието на Господ,
който, разкрачен, гледа от ложата.
Нам ни стига на нашата плоскост
да има бял хляб, ако може – и нож.

А ако има и зрелище, сити сме –
колкото бедно прасе преди Коледа.
На сцената нека си скубят косите.
Любима, остани при мен, моля те!