автор: Remembrance

Докато си говореха, тълпата почти неусетно беше достигнала до огромна мраморна сграда, където беше Съда. Нови и нови хора прииждаха и се събираха отпред. Чуваха се викове и ропотно мърморене, а лицата бяха сериозни и мрачни.
- Знаете ли какво става? – обърна се човекът към една млада жена наблизо.
Тя се извърна към него и ужасено каза:
- Хванали са престъпници, които са наранили деца! Ще ги съдят, но едва сега започва разследването на извършените зли деяния!
Човекът искрено потрепна.
- Звучи толкова потресаващо. Не бих си и помислил, че някой може да посегне на деца!
- О, да! – съгласи се жената. – И не само това! Това са деца на Избрания!
- Какво казахте? – подскочи човекът. – Деца на Избрания ли?
- Да, господине. Това са част от малките жители на неговото царство. Някой си е позволил да ги нарани!
- А какви са тези деца? С нещо по-различни ли са?
- Тези деца са били неискани, господине, само Избраният ги е приютил при себе си. За жалост обаче се случило така, че някой е посегнал на тях и сега ще има съд!
- Но кажете ми, госпожо, защо въобще се е случило така? Защо Избраният го е допуснал?
- Аз не съм толкова мъдра и ми е трудно да ви отговоря в подробности. Всичко е по-сложно, отколкото изглежда. Над малките има поставени настойници и понякога те се съюзяват със злото. Сега е станало точно така и Избраният е свикал съд, за да бъдат претеглени делата им и променена към добро съдбата на малките жители на неговото царство.
- А дали Избраният е тук, госпожо?
- Не знам... Той ще дойде, но не знам кога и не знам дали сега е вътре.
Човекът се замисли и момчето забеляза промяната в лицето му.
- Какво има?
- Казаха ми, че тя е с Избрания и малките жители на царството му. Може би тя е вътре? – сподели човекът.
Жената чу тази реплика и се намеси.
- Не знам за кого говорите, господине, но сякаш знаете нещо, което е важно. Коя е тя?
- Тя дойде в гората заради хората, които обича. Ангелът ми каза, че е дошла, за да ги спаси.
Момчето учудено подскочи.
- Ти си виждал ангел? Лелее, това е страшна работа! Да можех да видя и аз!
Тук жената го прекъсна и побутна по рамото.
- Чакай, нека доразкаже. Какво се случи с нея, господине? – обърна се тя с любопитство към човека.
- Отдала е живота си, за да могат да живеят те. Платила е цена, за да може те да бъдат свободни от злото.
- Ама как, да не е мъртва? – възкликна жената.
- Ами не точно... Всъщност душата й е някъде там, а тялото й лежи замръзнало. Ангелът ми каза, че мога да я върна само ако направя същото като нея.
- Кое? Да умрете ли?
- Всъщност не. Да бъда готов да умра за нея. Да дам сърцето си докрай. Да намеря душата й и тя да ме разпознае.
- Оо, човече, ей за тва ти говоря – включи се момчето. – Тези жени само такива ги набъркват. Да се чудиш откъде им идва...
- Не, не е така – тръгна да го оборва човекът.
- Спокойно – прекъсна го момчето замислено. – Аз просто си говоря така. Не ми обръщай внимание. Всъщност твоята мацка е голяма работа – намигна му той. – И ако си говорим за някакви си там единствени половинки, искам и моята да е като нея. Вярно ти казвам.
За първи път от много време насам човекът се усмихна на тези реплики. Малко след това обаче се обърна към жената и я попита:
- Кажете, знаете ли как да вляза в Съда? Ако тя е там, ще мога да я видя!
- Трябва да попитаме, господине. Елате да се доближим до стражата. Те ще ни кажат кого могат да пускат вътре.
Тя започна да си проправя път напред, а човекът и момчето я последваха. Докато вървяха, човекът я попита:
- А вие защо сте тук? Какво ви доведе на това място?
- Аз съм майка, господине. Имам две деца. Когато чух за Съда, реших да дойда да проверя на място и ако мога да помогна. Виждала съм много несправедливости в този живот, но когато става дума за деца, не мога да стоя безучастна.
- Но как разбрахте за гората, за децата, за Избрания?
- Ами аз отдавна обикалям околностите на тази гора. Живея наблизо и неведнъж съм помагала на избягали оттам хора. Така чух и за Съда, и за децата... А Избрания... за него всички знаят тук. Постоянно се води битка между неговите хора и сенките. Но сега е грандиозно събитие, защото някой е посегнал на децата, които той пази специално. Предполагам, че онази, за която говорите, е свързана с тях по някакъв начин...
- Да, така ми каза ангелът... Но аз не знам как и защо...
- Сега всичко ще се разбере, господине. Това дело ще донесе развръзка на много неща. Много неясности ще станат открити и разбрани. И вие ще разберете истината за тази, която търсите. Може би целият ви живот е водил насам както нея, така и вас, и сте имали някаква специална цел, специална задача... Вслушайте се във вътрешния си глас и не допускайте съмнение. Сега всяка ваша стъпка ще е от съществено значение и съдбите на много хора ще се разрешат.
- Вие сте мъдра и съм много впечатлен от казаното, госпожо. Сякаш ми вдъхвате много сила и кураж да се боря.
- Самата аз се чувствам много окрилена, когато съм до вас, господине! Сякаш някакъв заряд ме изпълва и ми дава тези думи, защото никому никога не съм казвала подобни неща! Ще съм до вас, докато имате нужда от мен, защото виждам, че важни дела трябва да извършите и аз мога да помогна...
Тук момчето, което внимателно слушаше целия разговор, се намеси с вълнение:
- Хора, бройте и мен. С всичките ми момчета. Нямам идея как точно ще помогнем, но ако трябва и стени ще бутаме и шум ще вдигаме, или каквото и да било – с вас сме!
Човекът поспря за миг, гледайки с изненада и вълнение така неочаквано оформилата се компания.
- Не съм и мислил, че някой би поискал да ми помогне. Но се радвам, стига да не съм ви в тежест с моята болка и тъга.
- Ще си бъдем взаимно полезни – каза жената. – Ние искаме да помогнем на децата, а вие междувременно ще намерите онази, която търсите.
Момчето кимна.
- Аз съм съгласен.
- Нека тръгваме тогава – зарадва се човекът. – Да вървим!
И те се запътиха към голямата порта пред тях.


/следва продължение/