автор: alipieva

Ма, таа вечер що ми е припряну?
Шъ требе да е само ут дъждя.
Утгоре сфири некво си пиану,
а тукъ мъй нълегнала тъга.

Ино ми е тъковъ- бескумфортну
и нетът хич ни мъ зуве.
Фанах дъ пишъ некакви куплети,
дъно ми стани по-дубре.
Пък то ни стаа, брате, пу пуръчка,
у тиквътъ ми саму бесове,
а требе дъ е нежну, милу, мъчну,
дъ пукурява некое сърце.
Либовно дъ звучи, а не бъналну,
въсдишки дъ събуди и купнеш.
Пък мойтъ Музъ днеска е фътална
и просту ми е просту невървеш.
Шъ зема да си сипа ина ръкия,
дъно да ми путпали страстити
и дъ нъпишъ некаква стихия,
чи дъ ми рукоплескат , тук читящити.

ЛИБoff