автор: pc_indi

Коминчето на старата пекарна
със сладък дим рисува по небето.
Танцува своят танц кантара-
тук- повечко брашно, там-
малко ким за хрупкави солети.
Въртят се миксери с висока честота,
или пък в бавни, концентрични кръгове
забъркват разни видове теста,
които се пекат веднага,
или втасват в ъгъла.
Дали с мая, или със соден карбонат,
дали с вода, или пък с мляко
ще е някое тесто-
различна плътност, вкусове и цвят,
на всяко- задължително с брашно.
Зад синята витрина във редици,
в тави, изкусно ги подрежда майстора...
Бисквити, козунаци и мекици,
симиди, или хляб за нафора...
Понякога, в редиците набухва спор
кое е по- добро и сред избраните,
ала пекарят спира вдигащият пара хор
с : " Направил съм ви не за суета,
а за да храните! Различни сте,
но знайте отсега,
че всеки къс от вас ще е продаден.
Еднакви ако сте, ще има сити, да...
Но и някой ще остане гладен..."
Коминчето на старата пекарна
със сладък дим рисува по небето.
Пекарят меси. Даже нощем не затваря.
А по ръцете му- брашното свети.