автор: galina

Демократът
/продължение/

Новото правителство, представляващо политическите сили от центъра и десницата, съставено от уважавани държавници, като Андрей Ляпчев, Атанас Буров и др. прави всичко възможно за оздравяване и нормализиране положението в страната.
В програмната си реч, новият министър-председател А.Ляпчев, очертава основните насоки в политиката на правителството - амнистия на политическите затворници и политика на бюджетни икономии с цел стабилизиране икономиката на България.
Годините на неговото управление са период на истинска демокрация. В страната настъпва едно политическо примирие. България прилага един по-помирителен тон във външната си политика, провъзгласявайки своята вярност към принципите на ОН. От своя страна ОН помага при уреждане на два чуждестранни заема в полза на България. За страната ни настъпва период на икономически и културен разцвет.
След сключването на така наречения Бежански заем се помага на 250 000 български бежанци след войните, които се намират в тежко материално положение. ОН изпраща специално назначен комисар за емигрантите, Рене Шарон, един представителен културен французин, чиято мисия е да набави за бежанците жилища, земеделски сечива, добитък. За тази цел е отпуснат заем от ОН на стойност 2,25 милиона лири стерлинги.
За пет години Ляпчевото правителство управлява строго съблюдавайки конституцията. Има свобода на словото и печата. Отбелязва се един културен възход.
Паралелно с културния разцвет започват строежи на нови пътища и обществени сгради, на електрификация и ускорено развитие на техниката. Полагат се усилия за догонване на западните нации.
През този период България се нарежда в челните редици по икономически разтеж сред европейските страни.
През 1930г. е постигнато споразумение за осъществяване намаление на репарационните ни задължения, произтичащи от Ньойския договор.
Сключена е и спогодбата Моллов-Кафандарис. Според нея българското население от Беломорска тракия се преселва в България, като в същото време етнически гърци от територията на България се преселват в Гърция. Двете страни се ангажират да компенсират финансово своите бежанци за имуществото, останало на територията на другата държава.
След парламертарните избори през 1931г., здравословното състояние на Ляпчев се влошава. Той заминава за Берлин, където се установява, че е болен от рак на белия дроб. По време на половингодишното му отсъствие, разногласията в Демократическата партия се задълбочават. Те се отразяват зле на влошаващото се здраве на Ляпчев. В края на октомври той се завръща в България и на 6 ноември 1933г., този голям български политик и държавник, умира в дома си в София.