автор: roza1

Лятна вечер
ми открадна дрехите.
Лунен прах
посипа се по мен.
Росни капки
ме наляха с влага.
Сънят го нямаше,
а и ти не бе до мен.
Взех душ,
засветих цяла
в очакване на чудеса.
Така и не дойде,
праха по мен
с ръце да пометеш
и влага от роса
с устни жадни
да събереш.
Ограбена и влажна,
жадуваща любов
фрустрацията
обладаваше ме лунно
цяла дълга нощ.

16.08.2004