автор: platonika

Съблякох всички съвестни моменти
от куклите в часовника опрашен.
Стрелките ги разсичат на сегменти,
а аз вървя на сън и храча

красива застояла кръв.
Мърся се с всички черни нощи,
чиито вкус усетих във дима
на угасени ароматни свещи.

Не мога да танцувам по-добре
в това предвзривно и крещящо време.
Оставих всички съвести в море,
защото са ми тежки и са бременни.

А куклите – безлични и безочливи
след тази смърт ще се събират дълго.
Удавих ги – разяждащите съвести.
И аз съм тук, но трябва да си тръгна.