Под дъжда аз веднъж се спрях
и пих от сълзите му влажни.
После тихичко ромолях,
ромолях...
И разбрах, че от тях съм
по-щастлива и още по-жадна.
По-жадна...
Под дъжда те целунах веднъж
и превърнах те в мъж,
който плаче за мен.
Така плаче...
И разбрах, че от теб
съм по-силна,
а не по-слабата.