автор: Mechonovica

Постопли се и всичко живо мръдна
от народ почерни се цял мегдана...
И аз излязох, уж бързо да се върна
а се отплеснах, че и белята стана.

Ходих до герана, барем се открия
щот напоследък липсата ме хвана.
Да съм умряла? Тц, не съм от тия
чер гологан съм, пък и време няма.

Ходих да са диря и под асмалъка,
той едва покарал, току се зеленей.
Като ревнах, ма пристегна мъка...
за какво не помня, акъла ми немей.

По двора обикалях леко на зиг заг
тихо стъпях, барем се изненадам.
Кръстосвах дълго, до късен мрак
от умора чак почнах да припадам.

Влязох си дома, боляха ме краката...
Някой е идвал, оставени следи видях -
на щкафа бележка от оназ с косата:
„ Друг път ще мина, днес те изтървах!”

29.04.2009г