автор: fightingone

Там, от където идвам няма хълмове
Земята е равна, магистралите – прави и широки
С брат ми шофирахме с часове
Сакаш години, а не дни
С лица бледи като мръсния сняг

Някога знаех, че съществува божествена любов
После си помислих, че тя не ме позна
Кой може да прости прошката, когато прошка няма
Само агнецът бял като сняг

И водата беше ледена
когато се изля се върху мен
И луната светеше над мен

Сега тази пресъхнала земя не носи плодове
Само макове се смеят под лунния сърп
Пътят отказва странници
Земята, в която засяваме семена
Където може би ще открием агнеца бял като сняг

Като момчета ходехме да ловуваме в гората
Прекарвахме нощта стреляйки по звездите
Сега вълци са всички минаващи странници
Всяко лице, което не можем да познаем
Ако можеше сърцето да е бяло като сняг
Ако можеше сърцето да е бяло като сняг