автор: pc_indi

Нявга, в малките устенца,
между другите зъбенца,
си живеел зъб чудат.
Бил мечтател и инат.
Къти, зъбчо се наричал
и бонбоните обичал.
С дропсове и карамели,
жълти, розови и бели,
Къти никак не скучаел...
Ала не за тях мечтаел.
Имал си мечта от сой-
феята да срещне той.
Ако може, по- сега,
ако може, веднагА,
да го дръпнат, ако може...
Под възглавницата сложен,
в полунощ да я дочака
и от щастие разплакан
да потегли призори
там- към фейските земи.
Ала никой го не дърпал...
С люта пастичка натъркан,
евкалиптов, освежен,
Къти скърцал възмутен.
Чакал, чакал и решил
сам да се освободи.
Всяка вечер, щом заспели
другите зъбенца бели,
тихо в малките устенца
Къти, млечните краченца
дърпал, теглел и поклащал,
и полека се разклащал.
Дружно всичките зъбенца
карали се на беглеца:
- Къти, хайде вече спри!
Виж-детето го боли!
Ала в Къти де уши?!...
То- детето, да търпи!
Него чакала го фея...
Искал бързичко при нея,
ако може, да е бял,
ако може, да е цял,
да пристигне, ако може
под възглавницата сложен
и да тръгне призори
там- към фейските земи.
Дни наред висял така-
малко на една страна,
позалитнал, разлюлян,
от мечтата си пиян.
И настъпил този ден-
паднал Къти уморен.
С понащърбена коронка
и съдрани панталонки,
с ризка с половин яка
на кафяви петънца...
Под възглавницата сложен,
чакал феята тревожно.
Щом настъпила нощта,
ето, че и тя дошла...
Със коронка от кристал,
с рокличка от бял емайл...
С Огледалце и Кюретка,
Байонетка и Пинцетка -
все достойни и избрани-
нейните придворни дами.
И повели призори
Къти в чудните земи.
Ала нямало бонбони,
нито захарни балони,
дропсове и карамели
жълти розови и бели...
Там- във фейските земи,
подредени във лехи,
като малки, бели гъбки,
си растяли нови зъбки.
А пък млечните зъбенца
като пъргави джудженца
грижели се с бодра песен
те за своя зъб- заместник.
- Ще групираш минерали,
блясъците за емайла...
Аз и дамите ще бдим
работата да върви.
Здраво зъбче да отгледаш нека!-
мило феята му рекла.
" На ти, Къти, тебе фея! " -
промърморил той след нея,
ала бързо се усмихнал
и в лехичките притихнал...
И поникнал зъб за приказ!
Като перлено мънисто...
Пратили го на детето,
да се смее и яде то
не бонбони с шепи цели,
жълти, розови и бели,
ами сиренце и мляко,
кашкавал и пребогати
с витамини плодове-
да е слънчево дете!
Зъбчетата да си мие,
пастичката да не крие.
Сутрин- щом очи отвори
и преди да забърбори,
вечер, без да се преструва
и преди да засънува
малка приказка, как в нея
Къти среща свойта фея.