автор: mi_me_to

Защото хладно е, по пладне.
Защото те завивах от съня си.
Залезът, защото слязъл е,
недопустимо близо до брегът ти.
Да ми тръгне по очите изгрева,
с роса от навалели мисли.
Защото неосмислените истини,
са ми всъщност скалпинисти.
И не намаляла е бялата видимост,
че сме малко, малко различни...
Защото непривично запомних,
най - нежното от мен.А ти,
ми напомняй, да не си го искам.
Защото сме силни, нали...