автор: Silver Wolfess

Изтече се времето, хлътна в безкрая.
В най-новите дрехи прекрачи през хълма –
къде към тревите – да ги нахрани,
къде към градчето – мечтите да сбъдне.

Протяга се селото в дълъг следобед.
От тук до небето е вик в планината.
Козите са сънени. Идват отгоре.
Пастирът след тях е по-древен от прахан.

Туркини с дъха си подпират дувара.
Не знаят на колко години са вече.
Гъргорят и птичите думи търкалят
и гледат ме някак отвън и далече.

Навярно сдобрени накрая със Бога
го чакат да сготви пилафа за гости.
Кога ще е? Колко? Подават ми рози.
И купичка с мед. С армаган ме провождат.

23.05.2009