„Голи са без Книги всички народи...”
Константин Преславски
Няма вече голи народи, Учителю.
Няма вече голи народи
дори и в Африка!
Има боси народи.
Има гладни народи.
Има народи,
които едва свързват двата края.
А има и народи,
които са завзели Земята
от край до край...
Има народи,
на които не можеш
да им хванеш края.
А има и народи,
на които не можеш
да им хванеш началото.
Нашият народ,
за разлика от тези народи,
има начало.
Искаме да вярваме, Учителю,
че няма да има край!
Няма вече голи народи.
Всичките народи вече
по дрехите ги посрещат,
ала по ума ги изпращат.
Но ние сме терсене народ
и много пъти други народи
без ум сме посрещали,
ала после без дрехи изпращали...
Няма вече голи народи!
Всеки народ си е вързал гащите!
Каквито са му гащите –
такъв е и народът!...
Американският народ е груб народ,
защото гащите му са груби!
Английският народ е фин народ,
защото гащите му са фини...
Японският народ е мек народ,
защото гащите му са меки.
( Може би защото, прости ме отче,
веднъж така ги осраха... )
После американците хубаво
им опраха гащите...
Японците пък опраха пешкира.
Няма вече голи народи, Учителю.
На много народи
и сега им треперят гащите...
А пък има народи,
които така са се разгащили!...
Има народи, които много пъти
са се посирали в гащите си...
Най-много пъти се е посирал
германския народ!
Ние, Учителю, сме се посирали
само два пъти...
Да, няма вече голи народи!
На някои народи
само царете им са голи.
И на нашият народ
царят е гол.
Но ние сме му казвали, Учителю!
И скоро пак ще му кажем:
„Царят е гол!”
Няма вече голи народи.
Само македонският народ,
още износва старите ни гащи...
Но така е при българите, Учителю,
нали от край време по-малкият брат
носи дрехите на големия брат!
Какъв е тоя македонски народ ли?
Ех, дълга история, Учителю...
Да, ние обухме македонския народ!
Ние обухме сръбския народ!
Обухме дори румънския народ!...
А когато турският народ
ни събу гащите,
ние обухме с нашите гащи
и руския народ!...
Нищо, че са ни малки гащите...
Това, което имаме в гащите, Учителю,
то ни е голямо!
То сега е нашата гордост!
То сега е нашата слава!
То сега е нашата сила!
Няма вече голи народи, Учителю...
И сега, когато вече няма
голи народи,
ни остана само едната
гола слава,
остана ни само голата гордост,
че и ний сме дали нещо на света,
че на света щеше още
да му се вижда оная работа
ако не бяхме ние
да му дадем Букви,
ако не бяхме ние
да му дадем Книги,
защото голи са без Книги
всички народи!...