автор: midnight_witch

в най уютният пристан
на залеза
по тръпчивите му рамена
разпилявам
ръцете жаравени
и извирам в безумна нега
в коленете
на кей изоставен
в посребрената нощна вълна
в гласна струна
на кос
иззвънтявам
падам в кубчета тишина
и валя
като смях ненавременен
в избуялата лятна трева
подлудявам
дъждът неуверен
и целувам
нощта в резеда.
и рисувам със пръсти
от вятър
паяжинни лица
и платна.
всъщност знам че ме няма
но мога
себе си да съчиня.