автор: kasiana

Великият вселенски Бог остана сам.
Хилядолетия се бе опитвал да сее любов между хората, а те хилядолетия не вървяха в пътя, който им сочеше. И сееха вражди – народ срещу народ, човек срещу човек.

Царете и жреците му принасяха всесъжение, лееха благовонни масла върху жар, изпадаха в транс и го търсеха, но упоени, несвестни – не винаги разбираха какво им говореше. А още по-малко спазваха каквото им нареждаше, ако то не изнасяше на личните им интереси. Приспиваха народите си с лъжи и ги хвърляха в кръвопролитни войни, жадни за богатства и власт. И се не насищаха!
Преиначиха истината за Сътворението, изкарвайки го пръв глупак в областта на биогенетиката – да наплоди от Адам и Ева цялото човечество. Че нали до девето коляно щяха невъзвратимо да се изродят? Не им стигна веднъж, ами и след Потопа решиха народите да произлязат само от едно семейство…
Изкараха го капризен старец, не харесал дара на Каин, и станал първопричина за братоубийство…

Победителите във войните грабеха победените народи, оставяха хиляди непогребани трупове по бойните полета, плъховете разнасяха пандемично чумата – преди и след Христа. Така през VІ век Константинопол бе поразен от бубонната чума, а в средата на ХІV век тя се върна в още по-тежка форма и покоси една четвърт от населението на Европа. Ами жертвите на уж „Светата” инквизиция, които някъде от хиляда и двестата година нататък надхвърлиха 12 милиона души?! Неразумни наместници на християнската църква обезкръвиха християните, лишиха ги от най-светлите им умове… И беше лесно в един такъв опустошен свят да нахлуят безпрепятствено арабите мюсюлмани… Но вместо да се обединят, чернокапците решиха: „Така е решил Бог”. И отново хвърлиха върху Него последиците от своето безумие…

Великият вселенски Бог бе гневен. Но както винаги в подобно състояние, той се оттегли да медитира, за да възвърне духовното си равновесие и бистър ум, защото му предстоеше да вземе съдбовни решения за Вселената.
Спомни си любимата мантра, която някога бе продиктувал на един земен академик от името на Мойсей под формата на скрижал-медитация. И потънал в блаженството на хармонията, вътрешният му глас речитативно запя:”Ще посрещна днешния ден с любов. Ще направя любовта най- силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му… „

През вратата на Рая надникна Дева Мария, но излезе бързо, оставяйки Единосъщния да се освободи от напрежението, което искреше зигзагообразно около Божествения Му лоб...

Когото сиянието изчезна, Бог отвори очи и стана. Той вече знаеше, че сред земляните все още живеят хора, обсебени от представителите на Чернодведната вселена. Когато предадоха Иисус на мъките, те ловко се прикриха, а Той в неутешимото си страдание забрави за тях… Знаеше, че те са виновни за всечовешките катастрофи. Те се промъкнаха тайно в Християнската църква, нароиха ереси, внушиха на пророка Мохамед не с мир, а с меч да завладее старите цивилизации, обсебиха десетки вождове, вселиха се и в Хитлер и кървавата вакханалия отново се възцари над света…
Но стига вече! Иисус ще се върне. Но първо трябва да се кали в битки срещу чернозвездните иновселеняни. В Евангелието на Матея е записано:
(24:27) защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески.
(24:30)…и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма.
(24:31) И ще изпрати Ангелите си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.

Да, време е Иисус да се подготви за грандиозната битка.

05.05.2009 г.

( Следва продължение)