автор: hristam

Нашият род е голям, всякакви хора има в него. Но безспорно най-известния и атрактивен човек от всички е леля - голямата сестра на баща ми. Много амбициозна, властна и борбена натура, с интересни схващания за живота и начина, по който трябва да се живее. Изобщо една изключително колоритна личност, постигнала не малко именно благодарение на безкрайната си упоритост /която в чист вид си е просто голям инат/, и на способността си да се абстрахира от всичко, което сметне за излишно /което пък мнозина смятат за типичен егоизъм/.
Започнала навремето като обикновена шивачка в държавно предприятие, днес е собственик на известна модна къща, наложила своя стил в модните среди у нас и в чужбина. Освен това се занимава и с куп други дейности, между които и рекламна - издава няколко списания за стил и мода, а също и благотворителна. Често организира подобни прояви, любим гост е на повечето светски събития и естествено е широко популяризирана от медиите, тъй като обича да споделя своите успехи и да ги прави достояние на широката общественост.
Когато се отнася до личния й живот обаче, може да бъде безкрайно дискретна и дипломатично избягва всички въпроси в тази посока. Единствено за нас, близките й роднини е публична тайна особеното й, достигащо до крайност негативно отношение към мъжкото съсловие. Двата й кратки и неуспешни брака обаче не й попречиха да сключи и трети, който също приключи бързо, но не така неуспешно, поне що се отнася до финансовата страна на нещата. Третият развод обаче окончателно затвърди отрицателното й мнение към брака и мъжете изобщо. Беше изключително чувствителна на тази тема, което си личеше от отношението й към всякакви изблици на романтизъм, към годежи, сватбени тържества и други подобни мероприятия. Считаше ги за напразно губене на средства, време и емоции, и роднините бяха съвсем наясно, че по такива поводи не могат да разчитат дори на поздравителна картичка от нея, камо ли на някаква финансова подкрепа. Всъщност повечето от тях дори се страхуваха да не си навлекат презрението й, защото тайничко се надяваха един ден да бъдат споменати в завещанието й. Работата е там, че тя нямаше деца, а и трудно се доверяваше на когото и да било.
Все пак мога да кажа, че от всички аз бях най-близка с нея, още от дете имаше слабост към мен. След време тръгнах и по нейния път - завърших дизайнерска школа, а по-късно - с нейна подкрепа - специализирах в Париж. Тя виждаше в мен достойна наследница на своя бизнес, разчиташе на познанията ми и уважаваше мнението ми, което ме караше да се чувствам изключително горда и удовлетворена от себе си. Мога да кажа, че бях дясната й ръка. За едно само внимавах много - да не й споменавам за романтичната си връзка, която продължаваше вече година и нещо. Имам всички основания да смятам, че това е мъжа на живота ми. Не че е перфектен, но твърде много си допадаме, за да се взираме прекалено в недостатъците си, и досега не сме имали някакви сериозни разногласия.
За леля обаче аз винаги съм била едно сериозно момиче, напълно отдадено на професията си, в чийто живот няма място за излишен романтизъм и сапунени сериали. И досега наистина беше така - не съм влюбчива натура, не си падам особено по флиртовете, макар да ми е приятно да общувам с интелигентни мъже. Но не знам дали защото по природа съм такава, или е влияние от леля ми, тази е първата сериозна връзка в живота ми. И толкова държа на този мъж, че не мога да си представя как бих могла да продължа напред без него. Понякога това дори ме плаши, кара ме да се чувствам слаба и зависима, но и толкова щастлива...
Не ми е особено трудно да крия от нея, тя е прекалено ангажирана - често пътува, а и не обича да си пъха носа в личния живот на хората, както очаква и те да й отвръщат със същото. Но близките не спират да я обсъждат, разбира се. Особено бъбривата ми братовчедка, която също работи в модните среди като манекен. Самата тя има достатъчно възможности да осигури живота си по свой вкус, но вместо това любимо занимание й е да обсъжда живота на другите и разбира се, да критикува наред. Не познавам по-суетен, капризен и мнителен човек от нея, което винаги ме е учудвало, защото външността й предполага един съвсем различен човек. Изглежда мила и невинна, а всъщност зад всяка благородна проява търси скрита користна цел, винаги е негативно настроена и има готова реплика за всичко. Благотворителността на леля например определя като начин за реклама, както и като открита проява на нейното пренебрежение и презрение към горките нуждаещи се от помощ роднини. Сякаш щом е преуспяла и бездетна леля трябва да се чувства задължена да ги спонсорира, понеже в нашият род крайно нуждаещи се колкото щеш.
Както и да е, когато леко ексцентричното й намерение да си построи гробница - мавзолей стана достояние на всички, малката братовчедка направо побесня.
- Тази луда жена направо се чуди какво да прави с парите си! - изливаше откровено възмущението си тя, но все пак само пред мен, защото знаеше, че няма да седна да го споделям с леля.
- Мога да я разбера - опитах да бъда дипломатична аз - след тежкия грип, който изкара и на нейната възраст нормално е човек да се замисли за своята тленност.
- И да си построи цял мавзолей, нали - ехидно подхвърли тя. Хубавкото й личице беше изкривено от омраза. Помислих си колко загрозяват подобни емоции, и чак ми дожаля. За хора като нея красотата е нещо съвсем крехко и нетрайно.
- Ами защо не, може да си го позволи - вметнах, но тя май изобщо не ме чу и нервно продължи:
- И изобщо не ми се вярва, че се е замислила чак толкова за смъртта си. Точно това е най-ужасното - че е готова да пръсне всичките тези пари без нито за миг да допусне, че може да умре. Не и тя. Бас държа, че се мисли за безсмъртна.
Не отговорих нищо, беще безсмислено, темата многократно беше дъвкана и разнищвана. Само се зареждахме с негативизъм, а и честно казано наистина имаше нещо такова. Просто леля прекалено много обичаше живота, за да седне да крои планове за смъртта си. И на мен отвреме на време ми минаваше мислълта, че обича да подхвърля по някое предизвикателство, колкото да се позабавлява с хорското изумление. Би било типично в неин стил.
Но сега мислите ми бяха далеч от тази тема, което беше още една причина да не проявя интерес към нея. Преди броени дни приятелят ми заговори за брак. Не бях подготвена, до момента изобщо не се бях замислила, че рано или късно и ние ще стигнем до това, ето защо просто отклоних разговора в друга посока. Трябваше ми време да размисля. От една страна бих била безкрайно щастлива да споделя живота си с любимия си човек, да създадем семейство, деца...Но в същото време цялата се вледенявах при мисълта, че това може да се приеме от леля ми крайно негативно и с добрите ни отношения ще бъде свършено. А от там - и с всичките ми мечти за професионална реализация, с всичките ми планове и проекти за бъдеща самостоятелна дейност в сферата на модата...Нито познанията ми, нито добрите ми характеристики и опита щяха да ми бъдат достатъчни, за да продължа сама напред, ако леля ми се окажеше разочарована от мен, и ако си навлечах гнева й. Трябваше да бъда крайно дипломатична, защото в противен случай рискувах да съсипя живота си.