автор: Eva_Adamova

Веднъж пчеличка млада
опита от нектара
на цвете нежносиньо.
и впи в него жило.

От таз любов копнежна,
цветето повехна.
От хубостта му тъжна
сал споменът остана.

Тъй и обичта ти
е сладка и отровна.
Опива като вино,
но кара ме да страдам.

Кат` бледата луна
отново съм сама.
Че слънцето любимо
сал през деня е зримо.

По него тя копней,
то за ней нехай.
И ти си като него
измамен и лъжовен.