Е.Е.Къмингс някога е написал:"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."
Мечтаеш ли да погледнеш отвъд очите ми? Да видиш истинската в мен. Да я докоснеш. Да я имаш. Мечтаеш ли да чуеш нещо повече от ударите на сърцето ми и леките докосвания на сълзите ми? Да ме разбереш, утешиш, обичаш или мразиш. Мечтаеш ли да отгатнеш цвета на очите ми, цвета на душата ми, на любовта ми? Искаш ли да си играеш с мен и да чуеш моите тревоги и желания? Искаш ли поне за миг да забравим нашите различия и да бъдем приятели? Нека ти покажа моите спомени, а ти своите. Нека чуеш моята история, а аз твоята.
Мечтаеш ли да полетиш, докосвайки звездите, както аз мечтая да достигна луната? Мечтаеш ли да изслушаш песента на живота си, както аз мечтая? За какво мечтаеш ти? Какво сънуваш нощем. И твоите сънища ли са различният свят, за когото мечтаеш и все не можеш да имаш. Събуждаш ли се с усмивка на лице или сълзите изпреварват щастието? Животът ти, какъв е? Нежен и прекрасен или тъмнината надделяла е. Не искаш ли ти моя свят да опознаеш, там където реално с нереалното се сливат и съдбата следите си оставя? Там, където дом, на границата межу светло и тъмно, добро и зло, ти ще откриеш?Може би ще ти се стори жесток, различен и забравен. Но си е моят свят, моята мечта. Там, където плача или пък се смея, там където всички са хора.
А ти кой си? И ще ми позволиш ли да надникна отвъд твоите очи? Отвъд твоето лице, в душата ти, в сърцето ти. Какъв е твоят свят? Като моя? Или по-реален. Разкажи ми историята си, за да ти споделя аз моята!