автор: vesan

Дълго чакала - недочакала
в черни нощи под глух небосвод,
самодивска роса е проплакала
в твоите стъпки. Желания плод
на безсъния, тънката риза
пак е скрила в дълбокия мрак.
Змей горянин ли пази чеиза,
или ти за чутовен юнак
в звездни ракли го диплиш. Не зная,
но когато червена луна
се търкулне, от биле омая
идва с дивния лъх на жена.
Тъмен облак тогава, над тебе
аз се спускам и с устни листа
неразлистени листя, целебен
дъжд да влея в потайни места,
и от топлите струи към бога
да избликне протяжния вой
на вълчица... почти в изнемога
да си моя и аз да съм твой...