автор: Osip

косата ми е шест килограма в повече
от тежестта, която можеш да носиш
синьото в погледа дави земята, черната в твоя
на кого му се минава през трупове за да каже
„обичам те!”
на кого му се решават кръстословици нощем,
когато времето е за топли кожи и влага
на кого му се слушат щурци след кавишите на пиано
На мен, mon sherry!
но още утре поляната ще е забравила за глухарчетата
защото вятърът, вятърът, вятърът –
това безумно поетично клише ще е минал
и ще е само прогноза в картата на душите ни
устните –
тази прекрасна метафора -
срамно ще се затворят
като прозорец сред пролетен въздух
ти идваш от зимата
от най-безумното капене на душата ми
и те връщам обратно