Като момиченце - със златни щрихи -
в морето от преливащи коси,
лети в песен - от мечтите тихи -
да покаже своите черти.
И така небрежно - в нощта на вълци -
пази топлината на своите лъчи,
за да ги подари копнежно - в деня на слънце,
с искреността на своите очи.
Преплита плахо - венец от рози -
убождайки се с всеки тънък ствол,
но усмивка блага - и краката боси -
танцуват в своя нежен бал.
Мечтите детски - да играят тайно -
в утрото с малките треви,
трептят цъфтежно - така безкрайно -
за да докоснат приказните феи.
Затворен бяг - душа от мисли -
почернили цвета на пролетта,
ще идва пак - в сълзите чисти -
докоснати от уханието на честността.
/2007/