автор: tender

Колко глупав е вятърът -
търси сянка под роклята
и напълнил платната й
определя посоката -

Нагоре!

По вълните на слънцето
По сатена момичешки
По ръцете безпомощни...

Погледи неизричани
бързо пускат си котвите
под вълните на слънцето
до сатена момичешки...

Стоп!

Отказа се вятърът
да надува платната й.
Тръгва бавно нанякъде.
Колко тъжен е вятърът.