автор: velar

Двете сънливи сови се събудиха съвсем. И ококориха очи. Косматите кокосови орехи само поразкършиха гриви и очаквателно загадаха за следващия ход на Бърничко.
Защото Колопендър беше извън строя. Припадна след Чичо Пари. Горкото зайче, бихте възкликнали в хор! Напразни усилия да бъдете съчувственици. Бърничко навирил крака във въздуха, опрял ги в един лешников храст, похапваше банани. Край него купчината от жълти обелки растеше като къртичен хълм, правен от най-малко осем подземници.
- Ей, манекени, я ми подайте чаша вода, че нещо взе да ми засяда!
Но никой не му отговори. Заекът се повдигна на няколко сантиметра и съзря странната гледка - носорог забил глава в шията на леопард! "О, боже, той го е убил...или наранил смъртоносно" - тая мисъл накара Бърничко да се вдигне още пет сантиметра.
- Ехо, тук става нещо, май! Да не се наложи да идвам и да оправям каши!
Бърничко скочи и първото нещо, което направи бе да излее остатъка от водата върху припадналите си приятели. Студената струя стресна леопарда, той тръсна глава и се пробуди. Колопендър отвори очи и скочи като пружина на развален часовник.
- Какво сте направили с мен!? - проплака чичо Пари - Вече не съм красив!
- Да, и страшен! - захили се Бърничко.
- Искахме всички да те обикнат, защото си най-добрият леопард на острова и затова...
- Но, мили Колопендър, какъв леопард ще бъда без петна...та аз приличам на хиена!
- О, прости ни, чичо Пари!
- Ела да хапнеш едно бананче и ще свикнеш, красиви Чичо Пар - повика го заека и добави, заливайки се от смях: - И да знаеш, много си готин и вече ще ти викам чичо Парис, щото си като парижко конте!
Смехът бавно повлече усмивките на Колопендър и на тъжния чичо Пари, но постепенно ги завладя и стана гръмогласен и неудържим. Две сиви пера от совите се откъснаха и закръжиха над странната кошница, подскачайки при всеки въздушен порив, предизвикан от смеха. Кокосовите орехи се разклатиха и аха да паднат, но се зъдържаха със сетни усилия.
А долу една странна машина се клатеше по пътеката, теглена от един силен носорог и един странен леопард без тъмни петна. Върху подвижната кошница седеше един страаашно уморен заек и подвикваше на всяка десета секунда - ей, гладът е страшно нещо, не ти позволява да ходиш с краката си, само те прави по-умен, но това не е нищо особено.