автор: kasiana

Плири наистина не спеше. По очите на баща си разбра, че той иска да каже нещо на мама Мирти и вместо да излезе, реши да се направи на заспала. Може би родителите ù щяха да си говорят за телепортирането! Не се излъга.

-Тим, защо не вземеш и мен? – попита майка ù.
-Мила, разбирам желанието ти да снимаш Зевона, но в момента са необходими не фоторепортери, а други специалисти.
-А кога ще започне телепортирането и откъде? Искам да ви изпратя.
Професорът погледна часовника си. – След четири часа ще отлетим до Пета космична станция и оттам… Но ти трябва да останеш тук с Плири. Не бива да я оставяме сама.
-Ловис и Корин ще дойдат ли с теб?
-Не. Нима цялото ни семейство трябва да се пресели на Зевона? – засмя се Тим.- Това не е разходка и трябва да отидат само опитни хора. Не можем да разчитаме на роботи, защото видя как Котим заспа. Навярно ония плашила на Зевона излъчват някаква заповед към себеподобните си в Космоса…
Баща ù целуна мама Мирти и отвори вратата.
-А от кой космодрум ще отлетите за станцията? – спря го на вратата гласът на Мирти.
-От малкия, който се намира в Долината на пеперудите.
Тези последни думи бяха нещото, което Плири очакваше да чуе и заради което се правеше, че спи. Когато вратата се затвори, тя се изправи бавно, прозя се, прегърна гальовно майка си и каза:
-Мамче, може ли да си отида вкъщи? Ще отлетя с Кабака. Ти не се тревожи. Ще се оправя. Тук навярно ще имате много работа, а на мен ми доскуча.
Мирти погледна учудено дъщеричката си, която до преди малко напираше баща ù да я вземе на Зевона, а сега бързаше да се прибере … „Дете” – каза си тя наум, а на глас продължи:
-Добре, момичето ми. Ако имаш нужда от нещо, потърси ме с видеолокатора си.