автор: anonimapokrifoff

Недей да се сърдиш ти, Ирмелин,
че след теб се обръщат мъжете!
Роклята в синьо със капка зелено
превръща те цялата в ирис,
изкрещява цвета на очите ти.
Адвокатът
във тях се удави;
разносвачът на пици
пак сбърка адреса;
на хлебаря
тестото превтаса.
Но всичко ще свърши – да, Ирмелин.
По-бързо, отколкото вехнат
подарените рози във вазите.
Един ще те помни завинаги:
момчето
с разбито коляно.
Бегачът му
вече е трети,
но сърцето
му само едно е...
И ти ще се влюбиш, о, Ирмелин,
в слепец, който няма да види
душата ти – толкова синя
с изплакана капка зелено.