автор: iasmina

(скучен разговор за живота между Тук и Сега)

Тук: Знаеш ли, животът връхлита от Никъде... Сега:
Да, идва и остава... Тук:
Просто се настанява... Сега:
Да, и после като лексикон се разтваря... Тук:
Лексиконът е пълен с възпоменания... Сега:
Без имена... – и дори без названия... Тук:
Понякога и образи няма... Сега:
Какво да ги отрази?... Тук:
Миналото пречи... Сега:
Бъдещето е далече... Тук:
Животът такъв си остава винаги... Сега:
Лексикон без имена и названия от своите възпоменания... Тук:
Животът не иска и не дава... Сега:
Да, той просто не прощава... Тук:
Нито възнаграждава... Сега:
Знаеш ли, за живота е казано, че “няма смисъл”... Тук:
Тогава откъде се взема смисълът?... Сега:
Ами... животът връхлита от Никъде... Тук:
Като последната капка в чашата, която прелива... Сега:
Наздраве, за живота! Тук:
М-м-м, Сега! Питието си го бива!? Сега:
Е-е-е, Тук! Вече го познахме! Тук –
два варианта:
Или връщане в началото и рестарт,
Или ... ако ТИ се случи!