автор: nadya

Пролетта ме зарежда със цвят
и нектар от разцъфнали бели усмивки.
По котешки прохожда денят
и събува нощта тъмните си обувки.
Надеждата ще пристигне през май
да прекъсне голямото ми очакване,
ще завърти в центрофуга точка и край,
а начало и сън няма да са разплакани.
Черешите ще са пълни с аромат,
а на мен ще ми е като никога весело,

ще се разлиства в мен новия свят
и няма да мисля никога повече есенно.