автор: zuan

Лао Ши всяка година участвал в състезанията с лодки по река Уей най-сетне настигнал късмета си. След спечелването на няколко награди той се установил в градчето Люи, близо до Юлин. Купил от един стар човек магазинче за чай заедно с четири коша сушени дорианови ядки и заживял спокойно.

Пазарът, на който се намирал магазинът на Лао Ши бил отстрани на площада, а над широките си ръчни двуколки търговците били направили навес от тънки бамбукови пръчки, постлани с кора от платани. Когато валял дъжд множество хора се събирали под навеса за да се предпазят. Обикалял на този пазар и един просяк, когото всички познавали като Злият Чанг. Той бил стар, с тъмна кожа, носел широка островърха шапка и наръч пръчки на гърба си, които превръщал в малка колибка, веднага щом решал че трябва да си почине. Злият Чанг имал лоши очи и ако можел да излъже хората с престорената си усмивка, то никога не могъл да излъже дори и едно куче. Уличните кучета се страхували от него и дори когато им подхвърлял по нещо, вместо обичаното весело боричкане бързали тихомълком да грабнат парчето и заднешком отстъпвали, за да го изядадт другаде. Някои от жителите на Люи смятали, че Злият Чанг всъщност бил много богат от дългите години просия, но криел богатството си пустинята север от Шънси. Други твърдяли, че наистина не знаят нищо за него, но всички познавали малката му палатка от пръчки, както и сламената му шапка.
Един ден през ранният летен месец 六月 завалял проливен дъжд. Търговците прибрали набързо стоките си от пазара, хората се разбягали и изпокрили кой където свари. Дъждът бил дебел като Сиушъ, Огромната Змия и нямало да спре скоро. Започнала да се стича вода и в магазина на Лао Ши, но той дори се зарадвал. От дълго време един голям плъх крадял от ядките и никой не можел да го хване. Сега водата подгонила гризача, той изпълзял отнякъде и тръгнал да бяга. Лао Ши се спуснал след него, но плъхът изскочил навън, между хората под навеса. Тъкмо когато вече го стигнал и вдигнал ръка за да го удари с тояжката си, плъхът се шмугнал в краката на близкостоящият човек. Това бил Злият Чанг и за да не го удари, Лао Ши залитнал и неволно го блъснал навън от навеса, в дъжда. Чанг паднал в разтреперан в калта под присмеха на тълпата. Не искал и да чуе многобройните извинения на Лао Ши, нито уверенията му, че случката е неволна. Станал, избърсал калта от ръцете си и казал на Лао Ши, че щом толкова иска мястото му под навеса, ще го има. После свалил сламената шапка от главата си и я поставил върху главата на Лао Ши. Още на другия ден той започнал да губи в търговските си дела, имал само лош късмет и скоро бил принуден да продаде магазина заедно със стоката, както и малката къща с три стаи и градина отпред, купена наскоро. До зимата Лао Ши нямал дори и най-дребни монети за да плати мястото си в някоя каруца, напускаща Люи. Хората го съжалявали и понякога му давали стари плодове. Останал на площада, до каменните плочи на кладенеца и така и не могъл да даде шапката на Злият Чанг другиму, защото за зла чест оттогава не капнала и капка дъжд.