автор: tany

Яз да зема да ви кажа
кък са уридиф
шсъ таквоз в главата проста
дету са навиф!
Що ми тряйши да са пиша
на шифйорски курс
ми то бива ни да мислиш,
ни да си биз фкус,
ма кат казват, чи ни ставам,
чи ни съм сама,
чи сал да са забавлявам
ставам /засига/,
яз да зема да сзапиша
и ни стига тва
ми инструктура нивинен
ша си уморя.
Той ма вика сутрин в седим,
аз утивам, да,
саму чи ф часа вичерин
и кат му звъня
да гу питам що гу няма
и за къв сидя
той направу май припадна
и кът са засмя :
-Тя ни мои, кай, да кара
дажи приз диня,
мис завлякла и мъ чака
молва, вичирта.....
Жива да ни бях, ви казвам,
толкуз мъ и срам
ма къжети кво да праа
къту са фанаф?
Ша ги мъча аз, па белким
да ми гу дадът,
изпита де, кату гледам
кви коли фърчът
окол мени, га съ мотам,
свират изутзад
хем сий майчи забранену?
Що гу няма КАТ?
Пудминават ма утляву
../то и аз да бяф!/,
ама толкуз е ниправилну
- ми ш направа гаф,
и ша тръгна да са лутам
/то и без тува
вляво-вдясно си са мотам/.
Та, да въ придупридя:
сутрин в осим и пулвина,
същу вичирта,
ку вий мил живота, нивга
да нкарати кула....
Ей, ваздържайти са, моля,
дукът са уча, пу възможнус,
а пък утпосли-ваша воля,
дажи направу утгуворнус.



Tany 07.10.2008