автор: Ruslan

Дъжда валеше а вятъра духаше подсилвайки и без това силния студ.Вечерта беше спокойна и фалангите си бяха позволили да се приберат в кулите.От малките им прозорчета трудно се виждаше какво става извън крепостта.
Но караулите предпочитаха да се взират в мрака от топлата стая на някой от кулите отколкото да стоят под дъжда навън.
-Тази тишина ме тревожи.-каза Борос
-Просто една спокойна вечер.-отвърна му Дюс-радвай се че още имаме такива.С тези тевтонци които постоянно влизат в териториите ни.
Двамата приятели често дежуреха заедно.Познаваха се от години и много пъти се бяха били рамо до рамо.Борос беше едър,широкоплещест.Дългата му руса коса скриваше една част от лицето му а мустакът му беше дебел и често лъхаше на бирата който той беше изпил.Борос имаше една брадва който беше като реликва за него.Била е на баща му който загинал в един от многото боеве с тевтонците.
Обратното на него беше Дюс-дребен,с рижава коса,много бърз и повратлив на кон.Майстор на копието както за хвърляне така и за близък бой.
-Не издържам повече тук вътре!Отивам да огледам какво става на вън.Тевтонците не са идвали от три дни.-каза Борос,взе брадвата и тръгна към вратичката.
-Аз оставам на топло.-отвърна Дюс-Няма причина да се мокря.Но ти върви да си начешеш крастата.
Борос веднага забеляза колко студено беше вън.Дъжда преминаваше в сняг а вятъра не спираше да фучи.Отне няколко секунди на очите му да привикнат с тъмнината и да му позволят да види какво става в цитаделата.Шестоъгълната крепост му се стори доста мрачна.Светлинка идваше от шестте малки прозорчета всяко от тях гледаше от една кула.На всяка от шестте стени стоеше по един часови.
Дъждът започна да плющи по земята и на Борос му се стори че към крепостта препускат коне.Дали доближаваха коне или просто дъждът си правеше шегички с него?Самият той не знаеше точно.
Нечий крясък го откъсна от мислите му:
-Тевтонци!Нападат ни тевтонци!Улучиха Фарос!
-Прегрупирайте се!Стрелците по стените,не им давайте да доближат портите!Борос, какво правиш още там горе?!?Върви да помогнеш на другарите си да залостят портите!-разпореди се Огокс.
-Веднага,генерале!-отговори Борос-Дюс,ставай старо куче,нападат ни!
Борос се спусна по най-близката стълба.Стъпи на земята и се хвърли към портите.Помогна на другарите си да залостят с дебело дърво.
-Генерале,идвам от кулата и нося лоши новини.Тевтонците са твърде много.Никога досега не са идвали толкова.-каза запъхтян Дюс.
-Не можем да ги удържим,не и с толкова малко мъже.Дюс,намери Борос и вървете към Джерговия.Вземете колкото се може от жените и децата.Там ще намерите Думнорикс и ще му разкажете какво се е случило.-нареди Огокс
-Веднага,сър!-отвърна Дюс и се втурна в тълпата да търси Борос.Намери го точно до портите,където той помагаше на другарите си да ги удържат.
-Борос,имаме нареждане да напуснем града и да вървим към Джерговия.
-Ти върви,остави ми един кон до горската пътека която излиза от града.Ще те настигна.
-Но...ние трябва...Борос?-двамата се разделиха от минаващите между тях войници.Дюс знаеше че няма време и се втурна към малкото къщи на цивилно население.Хората знаеха какво става и го разбраха почти без думи.Мъжете тихо се разделиха с жените и децата си,след което тръгнаха да помагат на войниците.Другите тръгнаха след Дюс,който ги поведе към малка пътечка водеща извън града.
Дебелото дърво се цепеше под ударите на тевтонския таран.Стрелците по стените стреляха,тези от вън им отвръщаха.
-Ще нахлуят след малко.Отместете се от портите.Веднага щом ги разбият всички стрелци да стрелят по тях.-разпореди се Огокс.
Удар-вратата се разклати.Удар-дървото се прекърши.Удар-портите се разтвориха широко и през тях бясно се нахвърли армада червенокоси,червенобради тевтонци.Без дори да поставят щитове пред гърдите си те се хвърляха напред.Първите им редици изпопадаха нанизани от галските стрелци.Следващите редици се блъснаха челно в стената от щитове направена от галските войни.Стрелците изстреляха още един залп по влизащите през портите тевтонци,след което извадиха мечовете си и отидоха да помагат на другите.На втория ред от галската формация се намираше Борос.Той се прикриваше за щита на човека пред него и само чакаше някой да се доближи за да опита вкуса на брадвата му.А желаещи имаше много.Един след друг тевтонците нападаха опитвайки се да разбият галската формация.Борос въртеше двуострата брадва наляво-надясно и удряше тевтонците които се доближаваха прекалено до него.Тевтонската армада се засили и почти разби галския строй.Галите започнаха да дават жертви.Причината за това беше фактът че тевтонците удряха координирано а не както в началото всеки сам за себе си.Щитовете държаха но докога?Тевтонския строй се раздели на две и посредата преминаха десетина мъже носейки дървесен дънер.Те го засилиха и го метнаха по средата на галската формация.Зловещ пукот и викове бяха белег на това че тевтонците най-накрая разбиха стената от щитове.Те бързо се впиха като клин и наобиколиха галите от всякъде.Борос раздаваше удари с брадвата.Повали един,втори...ПРАС...Борос се олюля и усети свирепа болка в главата.Бавно се свлече на земята,погледът му се размаза.Виждаше силуетите на войниците и сградите...виждаше и странни бели силуети които сякаш носеха нещо...той не можеше да ги разпознае...не ги беше виждал преди...това видя последно...после всичко му стана черно...