автор: kasiana

Вчера двата млади бора
бокс играха с Развигора.
Съдия им бе Гората,
публика пък – небесата.

Рунд след рунд. Летят минути.
Тътнат ударите люти.
Със шишарки двата бора
стрелят срещу Развигора.

А Гората – майка стара
гледа тази надпревара,
знае края на турнира,
затова не се нервира.

Мятат клони двата бора,
шибат с тях по Развигора,
а пък той се смее - весел
и си пее свойта песен…

Рунд последен. Уморени
са юнаците зелени.
Укротени вече спират
с вятъра да се боксират.

Нежно гали им челата
с поглед майчински Гората.
Тя излъчи победител –
Развигора – Повелител…

Той във радост поривиста
в миг дърветата разлисти.
И отмина към реката
да разплиска с дъх водата.