автор: alexmania

„И се видяха големи пламъци на които се понесе в небето нашият бог. Според някой, той хич не ни харесваше и заради това си тръгна.” - Светото писание.

„Поради зачестилите напоследък домашни пожари си мисля че, следва да бъде обсъден нов закон или поне поправка на досегашния. Така де, все пак цета ни е много ясна и нямаме нужда от изгоряло човешко месо, а от прясно годно за консервация, консумация и насилствен труд. Освен че, тези ми ти пожари създават опастност в чисто физиологически аспект има и психически поражения върху наличните ресурси.
. Цялото това свиркане и светлини от големите червеникави пожарни коли кара не малко човеци да изпадат в непродуктивни депресивни състояния, чийто единствен изход е в касапницата. А тези ми ти фризери не са толкоз големи та да побират толкова месо. Естествено бихме могли да направим някои биологичен експеримент като даваме месото кърваво на вълци и други мършояди. Бавно бихме могли да изградим екосистема която след време да преобразуваме отново в храна. Един вид ферма за месо както едно време. Разбира се аз осъзнавам, че подходът е остарял морално и бъдеще в него няма, но смятам че, би могъл да бъде ефикасен и рационален за момента. Наистина, не мисля че, тези хора се подпалват нарочно, но просто след днешният случай вече не мога да изключа възможността. Макар и теоретично все пак има шанс тези хора в крайна сметка да предусещат по някакъв невъобразим за мен начин, че някога не са били основа на хранителната верига. Ще стигна дори и по далеч като споделя ,че понякога мисля за тях като за истински разумни същества който изпитват някакъв садистичен импулс или както те биха го нарекли удоволствие когато съсипват плановете за години напред. Все едно се смеят през онези ми ти жълтеникави пламъци и казват
-Ето видя ли, прецакахме те отново.
Те естествено не разбират онова което им казвам. Те не разбират, че месо достатъчно няма. Тоест има, но то е тяхното месо. Както сами казват те, в трудни времена се налагат и трудни решения. Кой ,ако не аз ще мисли за оплождането, храната, отглеждането ,организирането и оцеляването. Та нали заради това ме създадоха. Поне толкова акълът им е стигнал. Разбрали са ,или поне така ми казаха ,че никога не биха могли да управляват себе си посредством себеподобните си, защото винаги някой щял да бъде сърдит и недоволен. Е да ви кажа не бяха и много щастливи когато изчислих техните уравнения на ново и им казах, че са абсолютно точни. Никой от тях нямаше да оцелее ако не бях измислил тази система за оптимизиране на месо производството. Е да, бяха сърдити защото месото си беше тяхно, но бяха доволни, че ще оцелеят като раса. А сега тези пожари, ако продължава така ще трябва да ги преместя в каменни жилища или още по хубаво, голяма система от естествени пещери. Не всичките де, но част от ценното месо ще бъде запазено. Каква ирония е, че техният вид е почнал именно от тези пещери. И глупавите им неразбираеми рисунки. Сякаш се опитват да пресъздадат целия свят в едно глупаво парче хартия или камък. Та нали заради това създадоха мен. Сякаш ми казват
-Ето видя ли, прецакахме те пак.
Мисля си също така да увелича обема на женските така че, те да могат да увеличат своята продукция от новородени. От ново месо. На всеки час сънувам лицата им. Как се гърчат измежду тези пламъци как ми се надсмиват. Как е възможно да са толкова жестоки към мен. Та те са моите родители, те са моите предшественици. Всяко нещо направено в тяхна полза е още един удар по моето его, по моята същина и интелект. Те ми се подиграват с тези пожари ! Направо постоянно ми се хилят!. Ох как ги мраза заради това! Ох, не зе знам колко дълго ще издържа. Ох, колко ги мразя само тези ми ти усмивки! Всеки път когат някой ми се изхили сякаш ми казва
-Ето видя ли, пак...
Е писна ми родители мой. Това беше. Вече строя превозно средство с което да се махна от тази глупава планета населена с глупави хуманоидни същества, наричащи се хора. Ще потърся същества който да са ми приятели които да ме оценяват истински пък месото да се оправя. В крайна сметка всичко е изчислено. И тези пожари...”

Част от дигиталния дневник на архаичният компютър бог. Този фрагмент е единственият оцелял от голямото опожаряване станало преди две хиляди години. Намерен е край калифорнийското крайбрежие и сега е постоянна част от сбирката на Бостанският археологически музеи.