автор: pavl64

Сърцето ми е лава
душата- незегаснал кратер.
Докоснеш ли ме- овъгляваш.
***

Мислите ти- вълни
с гърди разбивам гривите им.
Понасям се по гребена.

***

Страховете ти- кратер на вулкан.
С поглед светкавици хвърлям
разпалвам лоното ти-
отеснява небето.

***

Вятърничави въпроси
те покриват
с есенни листа.

***

Убодох се
на гребена
на вълнението ти.

***

Писък на чайки-
премръзнали обещания, вледенени
мислите ти.

***

Родена сред плясък на вълна
не морска пяна в твойта твърдина,
а прилив след нощта оставам.