автор: herrian

Ако това е простотия нека бъде тъй, но съм чувал, че мъдреца пред глупостта немей. Затова нека мъдреците далече да стоят, а който против глупостта няма нищо против нека заповяда.
Срещнали се Правдата и Кривдата, и за да отпразнуват срещата отишли да пийнат в близкия бар.

Настанили се на една маса и си поръчали бира с пържени картофи и кебапчета. Донесли им всичко поръчано и двамата се заприказвали. Правда все се оплаквал от всичко, а Кривда така се хвалел, че и дявола би му завидял. Накрая порядъчно пийнал Кривда предложил на Правда да се сменят за три дни, никой нямало да забележи понеже били близнаци и дори майка им неможела да ги различи.
Решено-сторено. Разделили се и всеки поел ролята на другия.
Правда се озовал в огромен палат, хиляди слуги търчали около него и всеки се стараел да му угоди по най-добрия начин. Смръщел ли вежди всички изтръпвали от ужас и падали по лице в краката му. Каквото си пожелаел го получавал на мига.
Кривда попаднал в полусрутена колиба в която и ром не би живял. Толкова страшна мизерия било. Студ, мрак и абсолютна нищета. На Кривда му се доплакало от отчаяние. Но имало и по-лошо. Завалели сметки от всякъде, данъци, такси, налози, глоби, санкции, обявления...накрая го нападнали и му взели и бельото. Като капак го изритали от къщи и после го арестували и вкарали в затвора. А бе не е за приказка какво преживял за три дни.
След като изтекли трите дни двамата отново се срещнали в същия бар.
- Как изкара?- запитал Кривда.
- Благодаря ти братче, царски си поживях!- възкликнал Правда - От векове не бях живял такъв живот, бях забравил какво е да си на почит и всички да те уважават . Ами ти?
Кривда се разревал:
- Ох, непитай, не е за приказка то това, което за три дни преживях! От хилядолетия не се бях чуствал толкова унизен, смачкан и стъпкан. Незнам ти как се оправяш, но аз неможах.
Правда се разсмял и отвърнал:
- С нещо, което ти нямаш, защото си преситен и не ти трябва. Ти имаш пари, власт и светът лежи в краката ти, но нямаш три неща, които неможеш да купиш и с цялото имане на земята. Те са моето оръжие, което ми даде Справедливостта преди да напусне този свят. Те са вярата, надеждата и любовта.
Този път се изсмял Кривда:
- Нали ми ги даде като се сменихме! Никаква работа не ми свършиха. Виж моите оръжия: отчаяние, мъка и омраза са всесилни.
Думата отваря спор, а спора свада. Двамата яко се скарали и се стигнало до там да търсят арбитър. И за да е честно нетрябвало да е нито от Рая , нито от Ада. Нетрябвало да е и от която и да било световна религия.
Затова двамата отишли на едно от сборищата на извънземни и пленили един дребен хилав тип със голяма глава родом от планетата Краш или по-точно Ххкхрррхшшшшш.
Обяснили му защо са го отвлакли и той се съгласил да помогне. Изслушал внимателно и Правда и Кривда, позамислил се и рекъл:
- С подобни разсъждения няма да стигнете далече. Та вие сте едно и също нещо гледано от две различни страни, няма Правда и Кривда, има Справедливост, и Тя- това сте вие.
Двамата се спогледали и станало чудо: Правда и Кривда изчезнали сякаш никога не са били и на тяхно място се извисила огромна жена с ангелски криле. шест ръце и три очи.
- Кой ме събуди?- попитала жената.
- Аз.- отговорил краша-Ти си Справедливостта, нали?
-Не, аз съм Възмездието!- заявило съществото, разсмяло се гръмко и отлетяло.
Крашът се загледал след крилатата жена и възкликнал:
- То каквито хората такива и боговете им!