автор: CheGuevara

Разпети Петък,07.04.2004 г.- 5,00 часа

Боже, благодаря Ти, че ме запази така милостиво и през тази нощ. Помогни ми да не Те наскърбя с някакъв грях и да прекарам днешния ден угодно на Тебе и спасително за Мене. Амин!
Утринна молитва


Събуди я трополенето на дъждовните капки по прозореца и всепроникващата, лепкава влага, която дълбаеше овехтелите й кости.
Не бързаше да отвори очи.
Този вечен страх на зазоряване, че ще открехне клепачи и хоп – ето я в чистилището...
Не че не й е вече време за там, а и нямаше за какво толкова да съжалява – всички близки на сърцето й бяха вече покойници, но с годините като че ли все по-здраво се вкопчваше в това тук и сега...
Предпазливо размърда пръстите на краката си. Острата, режеща болка пропълзя по вкостенените стави, та чак дъхът й спря. Боли ли, боли...Значи – още е жива!...
- Благодаря ти, Господи!...- тихо промълви старицата, измъкна се предпазливо от завивката, погледна с благодарност към иконичката на стената и се прекръсти.
Котката , свита на кравай до краката й, само потрепна с опашка и продължи да дреме – от опит знаеше, че до ритуала с хладилника има още много време...Думите на утринната молитва й бяха непонятни, но й действаха толкова успокояващо...
Старицата протегна ръка, завъртя копчето на радиоточката и скоро в тъмнината затрептя приятен женски глас. Облегна се удобно на възглавницата, придърпа около раменете си овехтелия юрган и се заслуша.
Обичаше денят й да започва с „По първи петли” на „Хоризонт”. Гласовете на ранобудниците й помагаха да не се чувства самотна, много от постоянните участници веднага разпознаваше...А музиката беше толкова приятна!
Понякога й се искаше и тя да се включи, да поздрави някого с настъпващите празници, но кого?.... Толкова много гробове имаше в душата й... Никой не й остана. Останаха й само могилите, които навестяваше все по-рядко. Краката вече не я държаха да изминава пеш дългия път до там ( не можеше да си позволява автобус ), а и изприказва над тях всичко – първо мъката си по тях, после – обичта си, накрая – само сегашните си неволи...Не искаше повече да ги тревожи – като се видят там, горе, ще има какво да им разказва...Тогава – свободно време, колкото щеш!...
„ Морен сокол пие вода на Вардаро...”
Притвори очи. Можеше да си помечтае. Хубавата македонска песен галеше душата й.
Очакваше я един вълнуващ ден.
Първо – днес е Разпети петък. Представи си Исус, изтерзан, оплюван, толкова беззащитен сред ревящата тълпа по пътя към Голгота...Виждаше ясно лицето му, озарено от болката и вярата. Прекръсти се боязливо и занарежда наум извинения за последните си прегрешения пред Светиня му: ето снощи, Господи, наруших поста – хапнах малко кисело мляко...Не че не постя почти цял месец. Кой ще ти купува месо?! Понякога купувам пилешки кости и други разни вкусотии - крака, глави, и тлъсти пилешки фенери, но това, Господи, е само като взема пенсийката...Повечето наблягам на млякото, ама и от него не мога да си позволявам често...Ти ме прости, Господи, че мисля за тялото си понякога повече, отколкото за душата и спасението й, но аз съм само една глупава, грешна старица...
Направи още един кръст и въздъхна, че се е справила добре с утринната изповед.
Вече съвсем седнала в леглото, тя реши, че в днешния напрегнат ден трябва да си направи план – да не пропусне нещо важно...
Днес е и Свети петък, дават пенсиите. Трябва рано да причака пощальонката, че току-виж – свършила парите.
После – в магазина за пилешко месо. Вчера там имаше такива хубави пилешки вкусотии – за 5-6 лева ще има цял месец да си готви я супа, я яхнийка...Доста тлъстички изглеждаха пилешките фенери...И тя преглътна, като да беше чинията пред очите й...А и за котката ще има - и тя да се облажи за Великден!
Котката, прочела мислите й, замърка под завивките
Заслуша се.
Възрастен мъж изреждаше имена на близки и приятели с пожелания за весели великденски празници...
Старицата погледна към бюфета – там дремеше кротко безполезният телефонен апарат. Вече няколко години - само украшение... Къде ти да плаща и за него, със 100 лева пенсия?...Пък и на кого ли ще се обажда! Виж, ако имаше телефон за Оня свят...Щеше да си говори всяка нощ – и без това не можеше да спи от болките в ставите.
Котката изпълзя изпод юргана и протягайки се, се настани на гърдите й.Близна я предпазливо по излинялата буза, примижа от удоволствие и скоро ритмичното й мъркане изпълни сумрака на стаята с неясни котешки мечти...
Топлината на котешкото телце се разля по цялото й тяло. Сега можеше и да помечтае. Ще се облече топло и прилично, като за празник – нали си купи за лев миналата събота биберено палто от “Рови-рови”.Може дори да помисли за малко развлечения – за първата игра в градското бинго сервират безплатно кафе. Там е топло, може да се види с някоя приятелка, а ако е рекъл Бог, може и да спечели – спастрила си е 2-3 лева за това...При тези еретични мисли старицата припряно се прекръсти и виновно погледна към Богородица на стената...Синът й се мъчи по пътя към Голгота, а тя се е размечтала за развлечения...
Когато привършваха новините по “Хоризонт” в 6, тя спусна предпазливо краката си от кревата, потърси опипом старите,подпетени чехли, ставите й изпукаха заплашително при първата крачка, тя търпеливо изчака болката да премине през цялото й тяло и когато се спря най-после в кръста, тя провлачено затътри чехли към хладилника. Котката наостри уши и скокна, а пухкавата й опашка,извита в края, приличаше на оранжева въпросителна.Сякаш питаше “Време ли е вече за закуска?”...
Полупразният хладилник леко се залюля,когато отвори вратата му.От средната поличка взе кофичка с кисело мляко. С половината бяха вечеряли снощи. Сега надроби на дребни залчета една филия хляб, На масата постави 2 чинии – една за нея и по-малка – за котката. Раздели попарата, като грижливо обра и последната трохичка. Прекръсти се извинително, подкани с ръка котката и седна.
В стаята се възцари благоговейна тишина.
Един палав слънчев лъч, пробил лепкавата, всепроникваща мъгла, весело залюля крилата на везаното перде.
Напираше още един ден,откраднат от безвремието.
Всеки крачеше към своята Голгота с упование и неясна надежда.

Ружа ВЕЛЧЕВА
(откъс от "Морга за изгубени души"