автор: viatarna

Помниш ли, когато зад баирите
Луната кръглолико се засмя?
Мълчахме и отпивахме от бирата.
Целунах те полека по дланта.

Пред хижата насядали туристи
бърбореха за глупави неща,
а ние насред шумните им приказки
преброждахме Джендема* по ръба
на мислите, които ни отделяха
от грижи ежедневни и бита,
страхът от неизбежното ни минало,
откраднатите мигове, смеха...

В мастиленото тъмно водопадите
пошушваха с листата на ухо,
че има ни и двама сме в безвремие,
че бъдещето вече е било...

Луната помни-
помним я и нея
и себе си под звездния разкош,
и хижата...

В притихналата стая
сънувах снощи
тази наша нощ!

_______
*Джендема е местност под връх Ботев.