автор: Amphibia

Ти казваш, че...
Виното ражда доверие.

Надипляш чаршафа ми – трудна асма.
Наместо филизи поникват съмнения.
Пълзят безпощадно по мойта снага.

На гроздове трупа се нямо желание.
Преливат казани с порочна вина.
И после е тихо. Подобно дихание
на мъртво пияна самотна жена.

И после е глухо. Единствено здрачът
мирише на прясно косена трева.

(Мъжете от малки са гроздоберачи,
нашепваше мама, преди да заспя.)