"Свещен (американски) идеал за универсална толерантност", казва господин Лий Харис във своето патетично есе "Интелектуалния произход на хулите към Америка".
Разбираемо е желанието на американските идеолози всячески да защитават статуквото на американския капитализъм използвайки всякакви популистки методи и евтини демагогии. Но какъв е свещения идеал за универсална толерантност, толкова желан, прокламиран и парадиран отвъд Атлантика? В какво се изразява неговата свещенност, колко универсален е и за кого е тази толерантност?
Святостта на този идеал предполага неговата същност да е отвъд желанията, възможностите и възгледите на обикновените американци. Казано иначе това е един обожествен идеал, свиша цел, идея на "Висшия разум" - нещо безусловно! Вероятно поне толкова божествено, колкото и дълбоко прокламираната религиозност на най-материалното известно ни общество. Едно удобно извинение. Та как те (американците) могат да сгрешат в помисли и действия щом във всичко са водени от Висшата сила, от Господа?! Или идеалът тук се изразява във вечно недостижимата, утопична мечта на обществото? Но, ако е така то Американизма никога не би реализирал тази цел.
Нека сега разгледаме втория термин - Универсалността. Тук ясно прозират намеренията на Автора да подчертае общата цел на този идеал. Обща за човечеството, обединението на разумния човешки вид, на Homo Sapiensa. Или поне на най-прогресивната част от него. На Америка и сателитите й, а защо не само на войнстващата й върхушка, налагаща своите ценности на Универса? Но, ако е така къде, по дяволите остана проклетата универсалност? Или това е поредния опит да се наложат едни идеи, един стереотип присъщ на ограничена технологично високо развита част от Универса върху цялото му тяло? Да, и прокажената част от тялото не може да блъска самолети в сградите му, защото това е неморално! И е естествената реакция на проказата, бих допълнил аз. Произхода й е друга тема.
Колкото до толерантността, тук нещата са ясни. Толерантен е силният към слабия, властният към роба, умния към глупака, Америка към останалия свят. Посоката на обратното взаимоотношение се нарича "страхопочитание" и се изразява единствено в безпрекословно подчинение, вслушване в съветите на по-силния и приемане на ценностите му за свои. Толеранс, да но в граници удобни за Американизма. Кой ви каза, че ако имате нефт може да изповядате нещо друго освен Демокрация? Значи вие още не вярвате в ценностите на американската демокрация!? Тогава ние вече летим към вас!
По този начин свещения идеал рухва и блясва голия алчен задник на универсалния американски експанзионизъм.