Бавна смърт на Вселените. Бавна!
Звездни плисъци в черния мрак...
Утре - днешното става - "отдавна",
а светът се върти... Няма как!
Пясъчен, дълъг сънят неспокоен...
Зъл и разтърсващ утрото зов...
Плътност в спомена многослоен -
слой от надежда, до слоя Любов...
Есен разпукваща краткото лято.
И многоводни реките се вливат
в океаните от черното злато -
там, където мечтите умират...
Шепот затихващ... Нямо вълнение...
Бавен плисък във прилива тих...
Нежен спомен, призрак, видение...
Чувство и мисъл, послание в стих.